All Posts By

ipsy

Uncategorized

Love update

Никога не подбирам темите, за които разказвам, което понякога води до някои мнооого лични истории. Та, от всички неща, които съм писала – това ми беше много трудно да го напиша. Когато става въпрос за връзки, то аз минах абсолютен мастър клас. И в навечерието на Св.Валентин, когато всичко е цветя и рози, си мисля само damn it, връзките са толкова сложни и комплексни и много често нямат нищо, нищо общо с това, което ти представят в интернет, филмите и тн. Разказвала съм, че познавам Ицо от има-няма 100 год. и от 7 години имаме връзка. Живеем заедно от 6г. и половина. Това го казвам само за интро, въпреки че повече от вас знаят. 

Continue Reading

1 Comment
Uncategorized

8 от 8 за 2018-а

Видях едно мини интервю на Биби в goguide 8 ЛЮБИМИ НЕЩА ОТ 2018 и реших да си направя моя интерпретация на годината в блога.

Музика

Тази година скъсах от слушане Bob Moses! Всичко се случи така: с Биби се връщахме от морето и тя ми каза, че Bob Moses имат концерт в Yalta същата вечер. Аз не отидох, за което все още нямам логично обяснение, но лятото имах тежки емоционални състояния, които усложниха процеса по взимане на решение (той и иначе беше сложен, де). На следващия ден бях сама вкъщи, валеше дъжд и си пуснах Bob Moses и така следващите 6 месеца не съм слушала почти нищо друго. Момчетата пуснаха и нов албум, което съвсем затвърди тяхното първо място през 2018-а година. А песента е:

Сериал

Още една година, в която превъртях Netflix и не само. Започнах с The Crown, минах през The OA, Orphan Black (който започнах силно, но последният сезон ме изгуби), но 2018-а година е годината на Sharp Objects. Amy Adams е велика в този сериал! Опс, забравих и The end of the fucking world.

Филм  

Нямам ужасно ярък спомен с филм, който ме е разтърсил, но може би On Chesil beach остави някакъв странен привкус в мен. О да, бабите, които плакаха в салона също допринесаха, но идеята за обществения натиск над секса и очакванията за него, реално могат да пресират ужасно много хората с по-нисък нагон. И ако си мислите “човече, кой не обича да прави секс?”, вярвайте ми такива хора има.

“But on this particular morning, weary of books and birdsong and country peace, Edward took his rickety childhood bike from the shed, raised the saddle, pumped up the tired and set off with no particular plan. He had a pound note and two half crowns in his pocket and all he wanted was forward movement.”

На Bohemian Rhapsody пък станах да пляскам на края на филма, а дори не съм най-големият фен на Queen. Рами Малек е НЕЧОВЕК!

Книга

Категорично и безапалеционно – Не може да бъде на Мила Михова. 100 страници, на които почти съм се напишквала от смях, търкаляла съм се по земята, будила съм Ицо само, за да му прочета откъс от книгата. Това не е книга, която ще промени живота ви, но със сигурност ще се смеете, а за мен 2018-та беше някаква странна симбиоза между много смях и много плач.

П.П. Корицата е дело на талантливата Деси Баева <3

Човек

2018-а беше много наситена от към ново присъствие в живота ми, но със сигурност човекът, който ме побутваше през цялото време беше Ицо.

Събитие

КОНЦЕРТЪТ НА BEYONCE И JAY Z! Аз съм една предвидима кифла, но този концерт беше много чакан и желан.

Пътуване

Юнски Берлин с Ицо, Вики, Тони, Мето, Лили, Мира, Иван и бебе. 5 дневна серия на нелепи ситуации, каране на колело, ядене на дюнери, партита, коктейли от индийците и тн.

Придобивка

Може би единственото смислено, което си купих беше грамофон.

+ Принт на Розалина Буркова подарък за 30-ия ми рожден ден!

Място

Софийското вкъщи, където винаги има храна, вино, музика, спокойствие. Можеш да си легнеш на дивана по всяко време, да си си ти, без очаквания, социални маски и 0 ангажименти. Да изгледаш 2 сезона на сериал без да си показваш носа навън, да ядеш паста в 15:00 следобед по пижами или бельо, а да вкъщи има още нещо много важно – КОТКА. Навсякъде по света има котки, но не са твоята.

П.П. От вчера има и Playstation, така че излизането става все по-трудно и мъчително.

Love ya, guys!

Генерално, вие сте най-якото нещо на тази година. Тикнахме още една заедно, догодина…, ще е интересно.

3 Comments
Uncategorized

Котешки истории с позитивен обрат #1

Време за нова рубрика в блога, че и без това спи зимен сън дори през лятото. Вече ще правим така, че всяка седмица да има кратки истории на моето битие, а то е по-откачено дори от Джуманджи (90s kids, ръцете горе, ръцете долу). В моя живот има няколко нормални неща: 1. имам мъж, 2. имам котка, 3. ходя на работа и всяка сутрин говоря с майка си по телефона. До тук с нормалното.

Ето няколко истории от седмицата, с които да запълните понеделника.

Почти изгледах сериала за Ел Чапо по Netflix. От една страна си мисля егати империята (все пак Чапо е милиардер и с бил на страниците на Forbes), от друга страна осъзнавам, че голям процент от мексиканците страдат вече няколко десетилетия от нарко войната – отвличания, стрелба, замесени са полицията, спец частите и правителството. Мексико се върти в затворен кръг, а един човек се е превърнал в най-влиятелния наркобос в света. Много искам с Ицо да отидем до Мексико, но според него е опасно, защото все още отвличат чужденци, а аз не искам просто да отида в Tulum, моите амбиции са доста по-екзотични и на този етап – опасни.


Гледах интервю с Alesha Dixon, която гостуваше на The Russell Howard Hour (невероятно брит предаване). Толкова се впечатлих от блатоворителната ѝ дейност, че си пожелах да съм тя поне за един ден. Това е нещо, което си представям с живота си. Да си селебрити, инфлуенсър или просто онзи човек в компанията, на когото хората вярват, е супер отговорно. Мечтата ми е да използвам каналите си за комуникация за такъв тип influence, а не просто продуктов. Искам kitty from the city да е място, на което да говорим за темите, които ме интересуват – насилие над жени, решаване на проблема с уличните животни, замърсяване на околната среда (верен гласоподавател съм на Зелените от 5 години), отпдане на деца от училище и тн. Това е мечтатата ми. Тя е много смела, но затова е мечта. Та, да се върнем на Alesha, много ми хареса, когато каза, че никога не и се струва достатъчно това, което прави, когато става въпрос за charity. Една от каузите, по които работи и дарява пари е свързана с това, че през изминалата година 137,700 момичета в UK са пропуснали да отидат на училище, защото не могат да си позволят санитарни продукти (разбирайте дамски превръзки и тампони). Бащата на Ицо ми беше разказал, че в училището, където е преподавател, много момичета спират да го посещават след 6-7 клас, защото нямат възможност и ги обещават (или директно сгодяват). И това се случва тук, на 15 км от Силистра.


Миналата седмица, на път за работа попаднах на Ел Чапо. Една седмица по-късно, той е щастливо осиновен в топлия дом на Мария. Попътен вятър, малък дон Чапито! Да, много съм инфлуенсната от нарко сериалите по Netflix. 😀

Този месец си бях отделила бюджет за бюти процедури. Не знам дори защо, но така или иначе се случи Чапо и като теглих чертата, се оказа, че това е единственото перо от бюджета, от което мога да покрия разходите във ветеринарната клиника. Декември ми е тетрис от към бюджет – подаръци, планински якета, мандарини и така бюти процедурата отпадна. После като казах на Ицо и той реши, че имам страхотна кожа и нямам нужда от допълнителни процедури. Обаче човек се подхлъзва, всички около мен си правят всякакви щуротии.

Като отварям разни сайтове за процедури и се изумявам – Премахване на двойна брадичка, PRP – Вампирски лифтинг, микродермабразио, скинбустери, ботокс, филъри… само непознати думи и в един момент решавам, че имам нужда от всичко. Нещо, което ми стеснява гъзицата – искам го! Нещо, което ми премахва бръчките и тъмните кръгове под очите – искам го! Изобщо скоро ще остаряваме ли? Ще си носим ли гордо белезите на времето или ще пием кръв от млади момчета? Не знам, но това видео е нещо, което трябва да гледате:

И това е за тази седмица! 😊

No Comments
Uncategorized

Girls support girls

Не знам дали ще прозвучи тъпо и самовлюбено, но редовно ме спират хора, които ми казват “Ипси, моля те напиши нещо.” “Нещо” се оказа толкова обширно понятие, че поне 10 пъти сядах, пишех и, когато прочетях какво съм написала, си мислех колко е тъпо. Не мога да пиша guides за пътувания, защото не ходя на толкова екзотични места, имам страх от летене, гледам да не пътувам прекалено много, за да мога да се възстановявам от стреса, който изпитвам по време на полет. Не мога да пиша за козметика, защото използвам 5 неща и съм много мърлява в това отношение. За грим съвсем, защото не мога да се гримирам особено. Знам някакви бейсикс – да си сложа фон дьо тен, пудра, руж и червило. Използвам едно червено червило вече цяла година и даже нямам нужда от друго. И толкова го мислих какво да е това нещо и се сетих, че отдавна си мислех за жените, които съм срещнала в професионалния си път и супер много са ми помогнали. Нали знаете тези митове и легенди, че жените в бизнеса са bitchez, че никой няма да ти подаде ръка, че всеки гледа да те прецака. Е, аз за щастие по професионалния си път срещнах МЕГА яки жени. Като колежки, като шефове и като ментори.


Менторството за мен е социална отговорност и уважение между поколенията. В случая дори не е между поколенията, а хората с опит, защото съм срещала жени само с 5 години по-големи от мен, но чисто професионално са на много високо ниво. Аз някак попаднах на жени, които се грижеха за мен, които ме научиха на офисна култура, мейл култура, сещате ли се за какво говоря? За това как да завършиш мейл. Вики например винаги ми казваше: “Накарай ги да направят това, което ти искаш, но да вярват, че идеята е била тяхна, за да не се почувстват незначителни”. Мисля, че всичко това ми се е случило, защото не съм била преднамерена към жените в организацията. Държала съм се добре с всички. Счетовотителките ми помагаха с бюджетите, Тони ми оправяше текстовете (дори за блога:D), когато не се чувствах сигурна – питах.

На първата ми работа бях стажант, после асистент и НЕ РАЗБИРАХ нищо. Представете си ме мен, която съм завършила психология, попадам във френска фирма с 10 момчетии, които са програмисти. Тогава Зори, която беше мой отговорник, ме пое без никакви задръжки и ме учеше буквално на А и Б в рекламата. Работила съм фенси неща, работила съм и гадни неща. Бях на стаж при една жена, на която й викахме Круела Девил. Тя, разбира се, беше какво? Главен редактор в списание. По онова време си беше престижно, сега по-скоро за бг пазара и печата всички знаем, че е какво? Мизерия. Това не е да си главен редактор на Vogue, Numero или Dazed, не си Ана Уинтър. По бг списанията масово се закъснява с плащания към гримьори, модели, стилисти и прочие. И към стажантките като мен. В списанието не се научих да пиша, но, докато работех като маркетинг специалист в КОМПАНИЯ, КОЯТО ПРАВЕШЕ РЕКЛАМА ЗА ПОЧИСТАВАНИЯ В ЛОНДОН, срещнах Рали. ЗАЩОТО КАКВО? Всички почиставащи фирми в Лондон са български. Така де, в тази фирма се запонах с Рали, която беше журналист, писател, по стечение на обстоятелствата копирайтър във въпросната фирма. Влюбих се в нейното писане и реших да си открадна някакви поне мини скилс от нея. Покрай Рали, срещнах Ирина, тя написа за моя гардероб в блога си, от там ме намери Биби и всъщност се доказа още една теория на Вики, която казва, че човек може да срещне едни от най-близките си приятели на работа и покрай работата.


Продължаваме с по-фенси работата. Фешън Дейс! Преди Вики имах друга шефка във ФД, но, за да е политически коректно, няма да казвам нищо за преди В. Хората, които се работили с Вики, знаят, че тя е на светлинни години от българския мениджмънт. За едната година с Вики винаги си казвам, че това беше 1 година, която мина като магистратура по бранд мениджмънт и знаех, че оттук нататък никога няма да мога да правя комприси с лошо и некачествено свършена работа, както и с лош мениджмънт. Във ФД хората бяха невероятни и ми помагаха ужасно много. Никога не съм била на друго място, което да си беше като вкъщи. Даже малко буквално, защото си имах офисни чехли. Раздялата ми с тях беше много тежка за мен и може би е крайно време да кажа, че бях в депресия около 6 месеца и съжалявах всеки ден, че напуснах.

Но да се върнем на жените. Съпорт от жени получавам и покрай блога. Например Биби почти всяка седмица ми пише съобщение с подканване да кача нещо. Тони, която ни беше копирайтърка във ФД, заедно с рекламните текстове за телевизията минаваше и през моите текстове. Всъщност Тони и ме снимаше редовно в задния ни двор. 😀
Идеята ми е, че колкото повече жени подкрепяш, толкова повече това се връща като бумеранг към теб. Защото с хейт и баба знае и сме жени, предвидимо от нас се очаква точно това. От ранна детска възраст се започва – коя е слаба, коя е хубава, коя е грозна, коя е по-добре облечена, коя има по-хубаво гадже, кола, коя пътува повече. И като ви казвам от ранна детска възраст съм напълно сериозна. Миналата година едно момиченце от детската градина на племенница ми й беше казала, че имала грозна рокля. Когато бях дете, участвах в конкурс за Мини мис на квартала и журито ми каза „Ти си ни любимка, но майката на еди си коя ще се разсърди“. Защото всичко е съзтезание с неизяснен финал и награда. Последните години бяха много отрезвителни за мен и моето държание. Реших да правя комплименти на жените и да им казвам всичко, което искат да чуят от мъжете си, но не го чуват. Както казва една моя приятелка „Ти си по-добрият Иван!“. Защото в края на деня аз не искам да съм човекът, който е съсипал работния ден на някого с негативизъм, критика и хейт.


А 20-годишните момичета в офиса са ТИ преди 10 или 20 години и нямаш оправдание да си бич. Нямаш оправдание да си бич с когото и да било. И колкото и клише да е…, ти ще се харесваш ли? По-хубава ли ще станеш? По-умна? Или ще те повишат за сметка на гадното ти държание? For the record ще ви кажа, че Круела Девил по-хубава не стана и бизнесът й не просперира. Съществува на системи, но не стана Vogue, не го четата повече хора, тя си е същата. Смени екипа си 100 пъти, продължава да си раздава коледните награди от рекламодатели, но дали е по-успявала? Не мислА.


Така де, написах „нещото“. Не ме тъсете поне до Коледа. 😀

Ipsy 

Meow 

5 Comments
Beauty and Health

Self-love loading

Женското тяло е храм, бейбита! Да започнем от там.

Женското тяло е създадено, за да бъде обичано. Като за начало – от нас самите. Можеш да обичаш много хора, телата им, душите ми, да обичаш животни, понякога вещи, но най-трудно е да заобичаш себе си. Особено трудно е, когато по-голямата част от живота и съществуването ти е било заето в това да намираш несъвършенствата си. Припознахте ли се? Аз също. Изкарах последните 6 години в това да променя нещата в себе си, които не харесвам. Не е било загубено време, беше търсене и намиране. Проба и грешка. Беше 2013-та, първите дни на годината и тъкмо ни бяха изпратили снимките от новогодишното парти. Бях ужасена от това как изглеждам до Ицо, защото изглеждах по-възрастна от него и това беше само, защото тежах с около 10 килограма повече от него. Започнах да ходя на фитнес и свалих за първите 6 месеца около 10 килограма. Следващите години свалих още 5. Не казвам, че килограмите са най-важното нещо, аз дори не съм суетен човек. Ако завали дъжд и косата ми се намокри, никога няма да ме чуете да казвам нещо от типа на “аууу, косата ми е мокра”. Не съм женичка в онзи смисъл. Често се разхождам без грим, не гледам youtube видеа, нямам представа как се прави контур на лицето, но онзи път, когато сестра ми ми направи, много се бях харесала.

Ако погледна малко по-философски на нещата, ще кажа, че за скромните почти 30 години живот разбрах следното: хората ще се влюбят в душата ти. Дори не точно душата ти, а онзи супер magical момент, в който се срещаш с някого и разбирате, че харесвате една и съща музика, група, Beyonce, дестинация, авокадо, ако щеш. Това е един супер магически момент, в който цялата вселена иска да те срещне с този човек. Това, приятели, са АТОМИ! 🙂 А не килограми.

Въпреки цялата тази прелюдия, миналата зима, приятели… аз бухнах отново. Не толкова жестоко и фатално, но достатъчно, за да не се харесвам в кожата си. Нещо, с което всички трениращи ще се съгласят е, че колкото и постоянен да си (около 4 години без почивка), в един момент просто не ти се става в 06:30 за тренировка, просто не ти се ядат броколи и просто вече не искаш да виждаш следните храни: пилешко, извара и яйца. И така През пролетта се видях с една страхотна девойка от SOpharmacy, която ми предложи да тествам тяхната Програмата за здравословно управление на теглото, разработена от аптеки SOpharmacy и консултантът по хранене и диететика Проф. Стефка Петрова. На всичкото отгоре мой спътник в цялото това 3-месечно приключение щеше да е Ир (http://whenyouwonder.net/), с която се познавам от преди цялата тази инфлуенсър мания. Отслабване с някого, когото харесвам? Okay, let’s do this!

Какво си бях поставила за цел? Да спра да ям пакетирана храна forever, да спре да ме боли стомахът след всяко мое емоционално ядене, да сваля килограмите от зимата. 3 от 3 са изпълнени.

Как започна всичко?

С Ир започнахме Програмата за здравословно управление на теглото на 1-ви април. Начертахме си план за следващите 12 седмици и започнахме да вписваме какво, що ядем. Идеята не програмата е да намалим калориите до 1200 на ден.

Първо се измерихме с InBody. Това е уред, който ще откриете в аптеките на SOpharmacy. Как работи? Прави анализ на телесния състав.

А какво значи това?
Уред, който измерва баланса на вода, мускули и мазнини в тялото, отчита индивидуален препоръчителен дневен прием на калории и анализира недостига на белтъчини, вода и минерали.

След първото измерване стана ясно, че: аз съм си голяма жена, напълно здрава съм, нямам никаква излишна мазнина за сваляне и имам само 2-3 килограма за махане от себе си. Аз исках цели 9, но така или иначе и 9 си бяха в рамките на здравословното отслабване.

Трудности? Не съвсем!

През цялото време си повтарях, че това е здравословен режим, а не диета, а това много повлия на цялостната ми настройка. Нямах cheat day. Не се изкушавах. Съответно и не прегрешавах. Когато пътувах, няколко пъти хапвах по-калорични неща, за които не съжалявам честно казано. Да хапнеш мексиканско с приятелите си е безценно, особено ако не се тъпчеш през останало време.

Малки постижения, но завинаги

Правя си домашен сладолед с лешниково мляко, нося си банан в чантата и винаги вода (много вода). Тук искам да кажа и нещо, което научих от Проф. Петрова, много често, когато си мислим, че сме гладни…всъщност сме жадни и една голяма чаша вода може да убие и притъпи чувството за глад. През лятото можете да хапвате морски дарове (почти на корем).

100 гр. миди – 88 калории

100 гр. скариди – 81калории

Тренировки forever

Започнах отново да правя всеки ден тренировките на Руми, които можете да откриете в youtube. Обичам домашните тренировки, защото разполагам с лукса да разпределям времето си и да тренирам по пижама. Не губя излишно време в път натам и обратно.

Най-важното:

Свалих цели 6 килограма! ЙЕЙ! Имам още 3, които планирам да разкарам до края на лятото.

Разбрах от кои храни всъщност ме боли стомахът и спрях да ги консумирам. Това е много важно за всички, които имат колит и подобни заболявания. Трябва да следите стриктно от кои храни имате проблеми.

Лятото е ужасно благодатен за храна сезон, така че посягайте смело към рибите, дините, пъпешите, розовите домати, прасковите, морските дарове и други сезонни благинки.

За режима можете да прочетете повече тук.

За InBody уреда тук.

1 Comment