All Posts By

ipsy

Uncategorized

Girls support girls

Не знам дали ще прозвучи тъпо и самовлюбено, но редовно ме спират хора, които ми казват “Ипси, моля те напиши нещо.” “Нещо” се оказа толкова обширно понятие, че поне 10 пъти сядах, пишех и, когато прочетях какво съм написала, си мислех колко е тъпо. Не мога да пиша guides за пътувания, защото не ходя на толкова екзотични места, имам страх от летене, гледам да не пътувам прекалено много, за да мога да се възстановявам от стреса, който изпитвам по време на полет. Не мога да пиша за козметика, защото използвам 5 неща и съм много мърлява в това отношение. За грим съвсем, защото не мога да се гримирам особено. Знам някакви бейсикс – да си сложа фон дьо тен, пудра, руж и червило. Използвам едно червено червило вече цяла година и даже нямам нужда от друго. И толкова го мислих какво да е това нещо и се сетих, че отдавна си мислех за жените, които съм срещнала в професионалния си път и супер много са ми помогнали. Нали знаете тези митове и легенди, че жените в бизнеса са bitchez, че никой няма да ти подаде ръка, че всеки гледа да те прецака. Е, аз за щастие по професионалния си път срещнах МЕГА яки жени. Като колежки, като шефове и като ментори.


Менторството за мен е социална отговорност и уважение между поколенията. В случая дори не е между поколенията, а хората с опит, защото съм срещала жени само с 5 години по-големи от мен, но чисто професионално са на много високо ниво. Аз някак попаднах на жени, които се грижеха за мен, които ме научиха на офисна култура, мейл култура, сещате ли се за какво говоря? За това как да завършиш мейл. Вики например винаги ми казваше: “Накарай ги да направят това, което ти искаш, но да вярват, че идеята е била тяхна, за да не се почувстват незначителни”. Мисля, че всичко това ми се е случило, защото не съм била преднамерена към жените в организацията. Държала съм се добре с всички. Счетовотителките ми помагаха с бюджетите, Тони ми оправяше текстовете (дори за блога:D), когато не се чувствах сигурна – питах.

На първата ми работа бях стажант, после асистент и НЕ РАЗБИРАХ нищо. Представете си ме мен, която съм завършила психология, попадам във френска фирма с 10 момчетии, които са програмисти. Тогава Зори, която беше мой отговорник, ме пое без никакви задръжки и ме учеше буквално на А и Б в рекламата. Работила съм фенси неща, работила съм и гадни неща. Бях на стаж при една жена, на която й викахме Круела Девил. Тя, разбира се, беше какво? Главен редактор в списание. По онова време си беше престижно, сега по-скоро за бг пазара и печата всички знаем, че е какво? Мизерия. Това не е да си главен редактор на Vogue, Numero или Dazed, не си Ана Уинтър. По бг списанията масово се закъснява с плащания към гримьори, модели, стилисти и прочие. И към стажантките като мен. В списанието не се научих да пиша, но, докато работех като маркетинг специалист в КОМПАНИЯ, КОЯТО ПРАВЕШЕ РЕКЛАМА ЗА ПОЧИСТАВАНИЯ В ЛОНДОН, срещнах Рали. ЗАЩОТО КАКВО? Всички почиставащи фирми в Лондон са български. Така де, в тази фирма се запонах с Рали, която беше журналист, писател, по стечение на обстоятелствата копирайтър във въпросната фирма. Влюбих се в нейното писане и реших да си открадна някакви поне мини скилс от нея. Покрай Рали, срещнах Ирина, тя написа за моя гардероб в блога си, от там ме намери Биби и всъщност се доказа още една теория на Вики, която казва, че човек може да срещне едни от най-близките си приятели на работа и покрай работата.


Продължаваме с по-фенси работата. Фешън Дейс! Преди Вики имах друга шефка във ФД, но, за да е политически коректно, няма да казвам нищо за преди В. Хората, които се работили с Вики, знаят, че тя е на светлинни години от българския мениджмънт. За едната година с Вики винаги си казвам, че това беше 1 година, която мина като магистратура по бранд мениджмънт и знаех, че оттук нататък никога няма да мога да правя комприси с лошо и некачествено свършена работа, както и с лош мениджмънт. Във ФД хората бяха невероятни и ми помагаха ужасно много. Никога не съм била на друго място, което да си беше като вкъщи. Даже малко буквално, защото си имах офисни чехли. Раздялата ми с тях беше много тежка за мен и може би е крайно време да кажа, че бях в депресия около 6 месеца и съжалявах всеки ден, че напуснах.

Но да се върнем на жените. Съпорт от жени получавам и покрай блога. Например Биби почти всяка седмица ми пише съобщение с подканване да кача нещо. Тони, която ни беше копирайтърка във ФД, заедно с рекламните текстове за телевизията минаваше и през моите текстове. Всъщност Тони и ме снимаше редовно в задния ни двор. 😀
Идеята ми е, че колкото повече жени подкрепяш, толкова повече това се връща като бумеранг към теб. Защото с хейт и баба знае и сме жени, предвидимо от нас се очаква точно това. От ранна детска възраст се започва – коя е слаба, коя е хубава, коя е грозна, коя е по-добре облечена, коя има по-хубаво гадже, кола, коя пътува повече. И като ви казвам от ранна детска възраст съм напълно сериозна. Миналата година едно момиченце от детската градина на племенница ми й беше казала, че имала грозна рокля. Когато бях дете, участвах в конкурс за Мини мис на квартала и журито ми каза „Ти си ни любимка, но майката на еди си коя ще се разсърди“. Защото всичко е съзтезание с неизяснен финал и награда. Последните години бяха много отрезвителни за мен и моето държание. Реших да правя комплименти на жените и да им казвам всичко, което искат да чуят от мъжете си, но не го чуват. Както казва една моя приятелка „Ти си по-добрият Иван!“. Защото в края на деня аз не искам да съм човекът, който е съсипал работния ден на някого с негативизъм, критика и хейт.


А 20-годишните момичета в офиса са ТИ преди 10 или 20 години и нямаш оправдание да си бич. Нямаш оправдание да си бич с когото и да било. И колкото и клише да е…, ти ще се харесваш ли? По-хубава ли ще станеш? По-умна? Или ще те повишат за сметка на гадното ти държание? For the record ще ви кажа, че Круела Девил по-хубава не стана и бизнесът й не просперира. Съществува на системи, но не стана Vogue, не го четата повече хора, тя си е същата. Смени екипа си 100 пъти, продължава да си раздава коледните награди от рекламодатели, но дали е по-успявала? Не мислА.


Така де, написах „нещото“. Не ме тъсете поне до Коледа. 😀

Ipsy 

Meow 

1 Comment
Beauty and Health

Self-love loading

Женското тяло е храм, бейбита! Да започнем от там.

Женското тяло е създадено, за да бъде обичано. Като за начало – от нас самите. Можеш да обичаш много хора, телата им, душите ми, да обичаш животни, понякога вещи, но най-трудно е да заобичаш себе си. Особено трудно е, когато по-голямата част от живота и съществуването ти е било заето в това да намираш несъвършенствата си. Припознахте ли се? Аз също. Изкарах последните 6 години в това да променя нещата в себе си, които не харесвам. Не е било загубено време, беше търсене и намиране. Проба и грешка. Беше 2013-та, първите дни на годината и тъкмо ни бяха изпратили снимките от новогодишното парти. Бях ужасена от това как изглеждам до Ицо, защото изглеждах по-възрастна от него и това беше само, защото тежах с около 10 килограма повече от него. Започнах да ходя на фитнес и свалих за първите 6 месеца около 10 килограма. Следващите години свалих още 5. Не казвам, че килограмите са най-важното нещо, аз дори не съм суетен човек. Ако завали дъжд и косата ми се намокри, никога няма да ме чуете да казвам нещо от типа на “аууу, косата ми е мокра”. Не съм женичка в онзи смисъл. Често се разхождам без грим, не гледам youtube видеа, нямам представа как се прави контур на лицето, но онзи път, когато сестра ми ми направи, много се бях харесала.

Ако погледна малко по-философски на нещата, ще кажа, че за скромните почти 30 години живот разбрах следното: хората ще се влюбят в душата ти. Дори не точно душата ти, а онзи супер magical момент, в който се срещаш с някого и разбирате, че харесвате една и съща музика, група, Beyonce, дестинация, авокадо, ако щеш. Това е един супер магически момент, в който цялата вселена иска да те срещне с този човек. Това, приятели, са АТОМИ! 🙂 А не килограми.

Въпреки цялата тази прелюдия, миналата зима, приятели… аз бухнах отново. Не толкова жестоко и фатално, но достатъчно, за да не се харесвам в кожата си. Нещо, с което всички трениращи ще се съгласят е, че колкото и постоянен да си (около 4 години без почивка), в един момент просто не ти се става в 06:30 за тренировка, просто не ти се ядат броколи и просто вече не искаш да виждаш следните храни: пилешко, извара и яйца. И така През пролетта се видях с една страхотна девойка от SOpharmacy, която ми предложи да тествам тяхната Програмата за здравословно управление на теглото, разработена от аптеки SOpharmacy и консултантът по хранене и диететика Проф. Стефка Петрова. На всичкото отгоре мой спътник в цялото това 3-месечно приключение щеше да е Ир (http://whenyouwonder.net/), с която се познавам от преди цялата тази инфлуенсър мания. Отслабване с някого, когото харесвам? Okay, let’s do this!

Какво си бях поставила за цел? Да спра да ям пакетирана храна forever, да спре да ме боли стомахът след всяко мое емоционално ядене, да сваля килограмите от зимата. 3 от 3 са изпълнени.

Как започна всичко?

С Ир започнахме Програмата за здравословно управление на теглото на 1-ви април. Начертахме си план за следващите 12 седмици и започнахме да вписваме какво, що ядем. Идеята не програмата е да намалим калориите до 1200 на ден.

Първо се измерихме с InBody. Това е уред, който ще откриете в аптеките на SOpharmacy. Как работи? Прави анализ на телесния състав.

А какво значи това?
Уред, който измерва баланса на вода, мускули и мазнини в тялото, отчита индивидуален препоръчителен дневен прием на калории и анализира недостига на белтъчини, вода и минерали.

След първото измерване стана ясно, че: аз съм си голяма жена, напълно здрава съм, нямам никаква излишна мазнина за сваляне и имам само 2-3 килограма за махане от себе си. Аз исках цели 9, но така или иначе и 9 си бяха в рамките на здравословното отслабване.

Трудности? Не съвсем!

През цялото време си повтарях, че това е здравословен режим, а не диета, а това много повлия на цялостната ми настройка. Нямах cheat day. Не се изкушавах. Съответно и не прегрешавах. Когато пътувах, няколко пъти хапвах по-калорични неща, за които не съжалявам честно казано. Да хапнеш мексиканско с приятелите си е безценно, особено ако не се тъпчеш през останало време.

Малки постижения, но завинаги

Правя си домашен сладолед с лешниково мляко, нося си банан в чантата и винаги вода (много вода). Тук искам да кажа и нещо, което научих от Проф. Петрова, много често, когато си мислим, че сме гладни…всъщност сме жадни и една голяма чаша вода може да убие и притъпи чувството за глад. През лятото можете да хапвате морски дарове (почти на корем).

100 гр. миди – 88 калории

100 гр. скариди – 81калории

Тренировки forever

Започнах отново да правя всеки ден тренировките на Руми, които можете да откриете в youtube. Обичам домашните тренировки, защото разполагам с лукса да разпределям времето си и да тренирам по пижама. Не губя излишно време в път натам и обратно.

Най-важното:

Свалих цели 6 килограма! ЙЕЙ! Имам още 3, които планирам да разкарам до края на лятото.

Разбрах от кои храни всъщност ме боли стомахът и спрях да ги консумирам. Това е много важно за всички, които имат колит и подобни заболявания. Трябва да следите стриктно от кои храни имате проблеми.

Лятото е ужасно благодатен за храна сезон, така че посягайте смело към рибите, дините, пъпешите, розовите домати, прасковите, морските дарове и други сезонни благинки.

За режима можете да прочетете повече тук.

За InBody уреда тук.

1 Comment
Kitty around the World

Алтернативно в Берлин

Аз съм от онези хора, които говорят за Берлин прекалено много. Запознавам се с нови хора и те ми казват, че слушат техно – “ооо, значи трябва да отидеш в Берлин”, обичат хубава храна – “ооо, значи трябва да отидеш в Берлин”, обичат изкуство – “ооо, значи трябва да отидеш в Берлин”. Всичко хубаво на този свят го свързвам с Берлин. Според мен всеки човек в главата си има изграден идеален свят. Берлин се доближава 8/10 точки до моя перфектен свят и не говоря само за места, храни и усещания, а за ХОРАТА. Всеки път го откривам по различен начин, намирам нови улици, галерии, заведения. Никога не си взимам карта, не следвам гидове и турове, а го откривам сама. Този път беше още по-идилистично, защото го преоткривах с приятели.

Представям ви моят мини гид за това как да оцелеете “алтернативно” в Берлин. Ще ви покажа места, заведения, графити, барове и бюти тайни как да изглеждате добре, ако не сте спали достатъчно. Няма да включа инфо само за нощия живот, защото той е много динамичен и всеки сам може да прецени колко може да понесе в Берлин. Искам да кажа само, че Берлин е техно и рейв, и спокойно можете да оставите токчетата за друга дестинация. В Берлин можете да танцувате от петък вечер до понеделник сутрин, вие сами определяте лимита си.

С какво да се придвижим:

Не съм фен на Ryan Air, но имат полет за Берлин в петък вечер. Спокойно може да се излезе от работа час по-рано и кацате в Берлин около 21:00. Ние бяхме голяма група, така че се придвижихме до хотела с Uber. Цената летище – център е приблизително по 10 евро на човек.

Вътре в града се придвижваме изцяло пеша и с колела. Този път спахме в Mitte, което е недолюбвано място от местните берлинчани, но пък супер като отправна точка. От Mitte се стига лесно до всички места в центъра без да се налага да се хваща транспорт. За всичко, което ни се струваше по-далечно използвахме колело. Най-удобните колела за скрол из Берлин са mobike, за които трябва да си изтеглите приложението им. Цената за 30 дни е 6 евро. За съжаление отнесох една глоба от 15 евро, но тя беше по моя вина.

Eat&Drink

За заведения се допитах до Дени, която живее в Берлин вече 10 год. Тя ни изпрати толкова много заведения, че буквално останаха за следващия път, което е супер, защото имаме причина връщането ни да е по-скоро.

 

  • Santa Maria

https://www.instagram.com/explore/locations/399739/santa-maria/

  • Yaam

https://www.instagram.com/yaamofficial/

  • Neue Odessa Bar
  • Factory Girl Berlin

https://www.instagram.com/factorygirlberlin/

Алтернативи турове и места:

Всеки ден в 11:00 от Starbucks на Alexanderplatz започва алтернативнияt берлински тур. Препоръчвам го за хора, които никога не са били в Берлин и това е първото им посещение. Този тур е хубав, защото ще ви даде реална представа за пулса на града, графити бандите като Berlin Kids, истории за кварталите, gentrification, как се е заформила техно културата в Берлин, как изоставена болница в момента функционира като културен център, интересни истории за стената и много други любопитни факти. П.П. Това не е тур, който минава през забележителности.

Наш алтернативен тур: каране на колело в изоставеното летище Tempelhof. Летището е далече и отидохме с колелета до там, но си струваше изживяването. Летището е затворено от 2008 г. и оттогава управниците на германската столица така и не могат да решат за какво да го използват. Според мен е въпрос на време да се превърне в арт пространство или клуб.

Книжарници:

  • Do you read me?
  • В този безистен (клини тук) също можете да откриете книжарница, музей на Anne Frank, музей на Otto Weidt и няколко симпатични бара. Още две думи за въпросния безистен, приемете го като пътуване във времето на Източна Германия. Това е единственото място в Mitte, което е запазено изцяло по модел на източния блок преди да падне стената.
  • Vinyl shop. Любимият ми е Space Hall, но има още много, за които можете да прочетете тук.

Какво взех със себе си, за да оцелея на темпото на града?

2 чифта кецове – един Nike и един Vans

MINÉRAL 89 – това е гел-буустър с концентрация на термална минерализираща вода (89%), обогатена с хиалуронова киселина. Приятели, излизахме всички вечери и тази вода буквално ни спасяваше, за да изглеждаме добре през деня. Това е продукт, който слага защитна бариера на кожата. MINÉRAL 89 съдържа 15 минерала и хиалуроновата киселина, които спомагат кожата да бъде по-устойчива на външни агресори и я хидратират.

В нашия случай я ползвахме буквално всички (да, и момчетата). Може спокойно да се нанася преди фон дьо тен. Консистенцията е супер! Не е мазно, не лепне и не оставя никакви следи. Също така е в удобна за път опаковка от 50 мл., които можеш да вземеш и в ръчния си багаж.

Може да се нанася и на околоочния контур, което ми спести още едно носене на крем.

Dior фон дьо тен – бях си взела любимият Nude Air серум, който се нанася супер лесно и прави кожата сууупер сияна. Освен него бях взела и тестер от Sephora на новият фон дьо тен на Dior, който също много ми хареса и може би следващият път ще си купя от него.

Маска за сън, която е много важна, защото лятото в Берлин се светва малко преди 04:00, което прави съня невъзможен за мен. Тази лисичка ми е подарък от колежките ми от FD и е от Sephora.

Предният път, когато пътувах, парфюмът ми се разля в несесера. Първо, страдах адски много, после всичко миришеше с месеци и разбира се, трябваше да купувам нов парфюм. Този път реших да си купя един от малките Zara парфюми, които продават на касата. Ето това беше грешка. Още първата вечер реших, че не ми харесва, но някак щях да го преживея. По-големият проблем беше, че спираше да мирише в момента, в който излезех от хотела.


А най-важното, което взех със себе си, бяха приятелите ми. <3 Благодаря ви, че се вързахте на всичките ми щури идеи, че ходихме по гетата, висяхме по 3 ч. на опашка за клуб, ходихме по магазини 18+, пихме просеко по всяко време на денонощието, ядохме на полянката в Tiergarten, смяхме се докато ни заболи стомаха, падахме от колелата, напихме се на стъпалата на Konzerthaus, карахме колела в 02:00, попаднахме на уличен бой, вървяхме по въже, отваряхме вино с химикал и през цялото това време… с нас имаше бебе. Ирма, ти си герой! Чакаме да пораснеш и да не забравиш къде сме те водили.

Ипси

No Comments
Beauty and Health

SKINNY AND HEALTHY BABE LOADING VOL2 …

Мина цял месец откакто с Ир спазваме програмата за здравословно управление на теглото на аптеки SOpharmacy. Типично по момичешки сме си писали съобщения от типа на искам паста, дай ги тези коктейли, не мога, мога и искам да съм манекенка. Защото всичко, което изисква воля и отдаденост, може да е трудно и да ти създава дискомфорт. В крайна сметка не си мислите, че не искам да ям дюнер в събота вечер след парти, но си купувам оризовки. Всъщност, искам все по-рядко да ям дюнери и сладко, защото всичките ми спомени са: 1. много ми е вкусно, 2. Винаги, ама винаги ме боли корема. Нещо, което знаех, но още веднъж потвърдих за себе си е, че всичкият junk ми влияе супер зле на стомаха, защото имам колит.

Какво се случи за 1 месец?

За 1 месец съм: – 4 кг., от които 2 кг. са мазнини. Не знам за вас, но за мен това е повече от задоволителен резултат. За да разбера повече за програмата, храненето и резултатите ми, се срещнах с консултанта по хранене професор доктор Стефка Петрова, която е разработила програмата съвместно с аптеки SOpharmacy.

Проф. Петрова е водещ специалист в областта на храненето и диететиката с голям международен опит. Ръководител и участник в проучвания за здравословното хранене в България.. Човек, на когото можете да доверите всичките си притеснения за храненето и контролирането на теглото в здравословни норми.

Ето всичко, за което си поговорихме:

  1. 12 седмици са напълно достатъчни да превърнеш здравословното хранене в обичайно, да намалиш теглото си и най-важното – да го поддържаш оттук нататък. Да промениш хранителния си модел е най-трудно, но дава дългосрочни резултати. Нещо, което мога да потвърдя – не припарвам до пакетирана храна.
  2. Можем да пием по чаша вино на вечеря 3-4 пъти в седмицата. За съжаление простата статистика показва, че: 1 гр алкохол е = 7 калории и 9 грама мазнини.
  3. Това, което много ме мъчи, е желанието ми да консумирам въглехидрати след 18:30, което се оказа, че не е чак такъв проблем, но вечерята в никакъв случай не трябва да е обилна, защото натоварваме храносмилателната система.
  4. Не, че не знаем къде трупаме мазнини, но да повторим: дупе, бедра, понякога дори и бюст. При мъжете проблемата зона си остава коремът. Храните, които трябва да избягваме при мазнини в тези областти са сладкото, газираните напитки и тестото.
  5. И тук идва един от най-важните въпроси: може ли дами, които страдат от Хашимото да започнат програмата за здравословно управление на теглото? Да, но съветът на доктор Стефка Петрова е всички режимни храни, които съдържат глутен да бъдат заменени от такива, които са gluten free. Тя смята, че това допълнително ще стимулира резултатите. Аз лично съм склонна да опитам през втория месец от режима, тъй като глутенът може да предизвика стомашно-чревни нарушения при жени с автоимунни заболявания.
  6. Налага ми се да излизам супер често на вечери с приятели, на които не върви да стоя на една вода. Ако се чудите какво да хапвате, когато сте навън: на обяд може да хапвате салата или супа, но важното е вие да си овкусявате салата. Вечер: салата, риба или месо на скара, може дори нещо бобово в стил нахутени кюфтенца. Чудите се за десерта? О да, може и десерт, просто си го разделете с гадже или приятел.
  7. Кои хора имат нужда от детокс дни? Доктор Стефка Петрова каза, че в моя случай нямам нужда от детокс дни, защото резултатите ми са окей, но детокс дните не са изключени за хора, които са имали сериозни нарушения в хранителните навици. Това ще рече: големи количества месо, много мазнини и като цяло, хранене, което е натоварвало черния дроб.
  8. Емпирина ме беше помолили да питам от нейно име професорката за това колко калории дневно трябва да приемат кърмещите жени. Програмата за здравословно управление на теглото не е препоръчителна за кърмещи жени, защото калорийният дефицит може да доведе до намаляне на кърмата. Програмата може да се започне веднага след спиране на кърменето.

А колко калории трябва да се консумират от една жена, която кърми? С около 200-300 калории повече от калориите, които сте си набавяли преди да забременеете.

Миналата седмица с Ир започнахме 2рия си месец и лично аз имах спад в мотивацията, който обвързвам със започването на нова работа, което ми докара екстра стрес в ежедневието. Очакванията ми са, че този месец ще е още по-интересен, ще тествам съвета на професор доктор Стефка Петрова и ще заменя всички глутенови храни с безглутенови такива.

Напомням, че с Ир ни мерят на InBody уреда, който прави анализ на телесния състав, така знаем колко сме свалили и най-важното – какво. Дали са вода, мазнини или мускулна маса. В системата на аптеките се пази цялата ни телесна история – на колко сме стартирали и докъде сме я докарали. За мен този уред е супер важен, защото ми дава подробна статистика за състоянието на тялото ми.

Графикът за местоположението на уреда InBody се публикува в промоционалната брошура за всеки месец на аптеки SOpharmacy

И преди да ви кажа „прегръдка, Ипси“, имайте предвид, че е напълно нормално да губите мотивация, дори понякога да не виждате смисъл от всичко, което правите, но има няколко много важни неща, които не трябва да забравяте.

Не е лесно, много сме(цяла армия) и винаги можем да разчитаме на подкрепата на специалист. Ако нямате възможност да се срещнете лично с професорката, можете да се срещнете с някой от фармацевтите на SOpharmacy. Моята любимка е в аптеката им на ул. „Персенк“ 34А. Много мила и добронамерена фармацевтка, която ще ви притегли и ще ви даде съвети какво да правите с излишните килограми, мазнина или пък вода.

И хей, има ли други отслабващи? Пишете ми да си споделяме tips & tricks.

П.П. Според мен и хората около мен, изглеждам доста по-добре. Режимът някак успя да стимулира и желанието ми отново да нося къси дрехи и да се чувствам секси. Ето един кадър от instagram, за да кажете дали и вие виждате разлика. 

Прегръдка,

Ипси

Майка ми винаги е ходила с много къси поли, защото има страхотни крака. През годините тя много ме насърчаваше да си купувам къси дрехи и да не се притеснявам от тялото си, но за съжаление колкото пъти отидех така на купон, се намираше някоя доброжелателна жена (винаги жена), която да ми каже нещо в стил “това не е ли прекалено секси?”. Няма нищо по-тъжно от жени, които не могат да приемат успехите, тялото, стила и разбиранията на друга жена. Да се научиш да разбираш другите без да ги съдиш е най-хубавото нещо, на което се научих! Защото няма как да приемеш и заобичаш себе си, ако не си в мир с околните. 👑

A post shared by Kitty From The City 🐱 (@ipsyrm) on

 

No Comments
Outfits

Ако балът беше сега?

Има текстове, които пиша много трудно. Този съм го преговаряла над 100 пъти в главата си. Всеки път, когато започвах да го пиша, спирах на второто изречение.

Минаха 11 години от бала. 11 години е малко, но и много. 11 години са цяла вечност, прекарана далеч от дома и хората, които обичам там.

Ако сега ми предстоеше бал щях да искам да всичко да е различно. Не може ли баловете да ги правят на 30, когато имаш изграден стил и някакво чувство за естетика? Говорила съм с всичките си приятелки и сме на едно мнение: “Никога не бих се облякла отново така!”, “Не, не, защо изобщо излязох така от вкъщи?”. В моята Вселена все още не съм срещала момиче, което да се е харесвало на бала. Сигурно има и такива, но аз не ги познавам.

Слагам една скоба, като показах текста си на Ирина, тя ми каза, че много се е харесвала на бала. Аплодисменти за нашето момиче!

В България балът не е това, което трябва да бъде. Това е ясно, нали? Не знам дали има смисъл изобщо да се коментира. Била съм на бал на приятелка в Истанбул и беше наистина Б А Л.

Всичко момичета бяха със страхотни рокли. Локацията беше дворец, преобразен с хотел с гледка към Босфора. Музиката беше лек джаз до към 23:00, а самото придживане до мястото – всеки си отиваше от вкъщи. Никой не минаваш като циркаджия през центъра на града или квартала, нямаш дама, кавалер и всякакви други излишни и ненужни ритуали и разбирания.

В България балът всъщност е парти и аз съм окей с това. Такава ни е народопсихологията – такъв ни е манталитетът. Няма нужда да бягаме от това. Казваме си окей, да, такива сме, но ако ще е парти…, айде бе хора, дайте да го правим със стил.

Момичетата на 18 са разкошни! Имат красива кожа, хубави коси, имат чудесна енергия и всичко, от което имат нужда е нещо момичешко. Не, на бала не е моментът да изглеждаш на 30. Нито да се гримираш като за кабаре. Нито да обуеш токчета, ако до сега не си го правила.

Аз никога не ходя с токчета. О да, безумно красиви са, но аз съм 1.73 и винаги ставам по-висока от момчетата. Най-важното е, че не мога да вървя с тях.

Възхищавам се на жените, които го правят толкова умело и изглежда секси, но ако не можеш да ходиш на токчета… просто е, не е секси.

За съжаление на бала това не се намери кой да ми го каже. Чувствах се толкова зле, това просто не бях аз.

Когато си млад е толкова лесно да се подведеш по скъпи рокли, коли, тонове грим, деколтета, пера, кокове, бетонирани къдрици и паети. Не момиче, ти си красива, нямаш нужда от тези неща.

Ако сега имах бал…

Щях да подчертая всичко момичешко в себе си! Никога нямаше да си сложа изкуствени мигли. Нямаше да отида на прическа, да си направя опушен грим (това още ли е модерно?). Нямаше и да обуя токчета… да се пъхна в кожа, която не е моя. Да убия цялата си детска, чиста и красива енергия, за да бъда част от масовката.

Тази седмица си сложих малко златни сенки, червено червило, накъдрих си косата и помолих Мария да снима моите 2 бални рокли…, ако сега имах бал.

Качих се в такси, а шофьорът ме нарече момиченце.

Не веднъж, а цели 5 пъти. Оставих му бакшиш.

Роклите, които си избрах са от Sassa Björg, а Мила беше толкова мила и повярва в идеята ми. Сигурно роклите, които избрах и се сториха не много бални и официални, но истината е, че точно това беше идеята. Това са рокли, с които да подчертаеш момичешката си природа, да се харесаш, да си ти, а не като всички останали.

Балът е окей, но ще ти случат още хиляди страхотни неща. Ще учиш, момиче, и ще работиш. Ще покоряваш върхове, защото Who run the world? Знаеш.

Ще облечеш първия си костюм, ще ти се наложи и да облечеш и бяла риза и пола молив, а сега просто бъди момиче.

Тези рокли освен, че са супер красиви и са си бюджетни и можеш да ги носиш цяло лято. 🙂

Снимките са дело на Мария Жекова. Обожавам я! 

 

No Comments