All Posts By

ipsy

Beauty and Health

Skinny and healthy babe loading…

Сигурно на последните ни 10 излизания с Ирина чоплим една и съща тема: Всички са слаби, само ние не! И сега ще си кажете “Е, тия пък, колко да са дебели?”, не много, но достатъчно да ни дразни и окупира голяма част от вниманието ни. Особено през април, особено на прага на лятото, особено когато всичките ни приятели и познати ходят полу-голи, а ние на купони се чудим в коя поза да застанем, за да не изглеждаме като най-дебелите на снимките. Знаете го това чувство, нали? Може да не си най-дебелият, но ако си видимо по-едър от другите, си става драматично. Ирина ми е soulmate по темата. Всеки път, като я видя, ѝ казвам „Само ти ме разбираш!“. Няма да сме скромни и ще кажем, че излизаме редовно, а на парти не върви да идеш с риза, закопчана до последното копче, и черен класически панталон. Сигурно някои излизат така де, но не и ние. Та, ревахме, ревахме, ревахме и накрая някой ни чу (в случая аптеки SOpharmacy). Предложиха ни да разгледаме Програмата за здравословно управление на теглото, разработена от тях и националния консултант по хранене професор доктор Стефка Петрова. Прочетох цялата книжка, взех едно Просеко и се стоварих в апартамента на Ирина. Казах ѝ „Правим го, сега или никога!“. Първите 2 дни се настройвахме психически, което ще рече че Ирина ми пращаше снимки на Emily Ratajkowski, а аз на нея снимки на Bella Hadid с послания „ей така ще станем“. След като решихме, че не е невъзожно започнахме и така минаха 13 дни откакто сме на режима.

Първо да поговорим за режима и защо му викаме „режим“, а НЕ „диета“:

Както аз, така и Ирина минахме през безумни диети, от които буквално се срамуваме! За мен черешката на тортата си остава с кленов сироп, който тя стоически издържа, а аз се наядох на 3-тия ден като за последно. После аз реших да правя диетата на Ваня Червенкова и всичко това със самочувствието на интелигентни жени. Едната работи в телевизията, а другата в рекламна агенция. Ако ни питаш, ние сме от онези „алтернативните“, „умните“ умерени хипстърки.

Програмата за здравословно управление на теглото продължава 12 седмици, в които се очаква ние най-накрая да се научим как да се храним балансирано, здравословно и да променим изцяло хранителните си навици. В книжката ще откриете всичко за режима, дневник на калориите, рецепти, полезни съвети, интересни факти за храните. Моето мнение е, че това е книжка, която трябва да използвате като базов стартер на промяната в живота си. Да си отговорите на всички онези въпроси: „Това да го ям ли?“, „Ама то един банан има калории колко една вафла, каква е разликата?“.

 

 

Follow в инста: Ир // Ипси 

Основната идея:

Да се „пъхнем“ в рамките на 1200 калории на ден за дамите и 1600 за господата. В тези 1200 калории влизат храни, които са полезни за нас и всичко, от което тялото ни има нужда.

П.П. Не, тялото ти няма нужда от вафла, това не го ли говорихме вече?

Беше ми много лесно да превключа на режима, защото съм научила много от Руми. Благодарение на нея се научих да спортувам всяка сутрин и да си нося везната за мерене на храна навсякъде с мен. Имам малка, компактна везна. Предполагам, че звучи безумно, че се размотавам по срещи със скрита везна в чантата, но винаги намирам някое скрито място, където да си измеря пържолата. На заведение винаги ям салата, но без екстри като сосове с майонеза, мед, горчица, картофи, грах и тн.

Програмата за здравословно управление на теглото не е трудна, всичко е до изграждане на навик, както и всичко останало в живота. Дали ще се научиш да ставаш рано, да разпределяш времето си правилно, да откажеш цигарите – it’s all about habits.

Какво ям?

Ето едно примерно меню от последните 13 дни:

Закуска: 150 гр. кисело мляко, 30 гр. овесени ядки и 1 лъжица мед

Обяд: пилешки шишчета (около 200 гр. пилешко) и салата: може да е зелена, краставици с домати, може да добавите и мини екстра например 40 гр. сирене. Може да овкусите салатата, но трябва да мерите зехтина, защото 1 лъжица зехтин = 120  калории. (БАЯ СИ Е!)

Вечеря: яйчена салата. Сварете 2 яйца. Извадете жълтъците, намачкайте ги и прибавете 1 ч.л. горчица, 2 маслини, нарязани на ситно, 50 гр.сирене/100 гр. извара. Добавете и една огромна салата от свежи зеленчуци по избор.

Според майка ми това е доста храна, аз не мога да кажа дали е малко, или много, но със сигурност не съм гладна.

InBody

 

Преди да започна режима, отидох в аптеката, за да ме измерят на един техен уред InBody, който прави анализ на телесния състав. Трябва да си призная, че преди да отида, бях много настървена, че най-накрая всичко, което съм мислела за тялото си, ще се окаже истина. Имам мазно, нямам мускул, имам да сваля адски много мазньоч от тялото си. Преди да ви кажа резултата: измерването струва 20 лв., а с клубна карта SOpharmacy цената пада на 15 лв. Ако пък решите да си купите и програмата (която също е 20 лв.), получавате с нея два талона за отстъпка при измерване с уреда. Можете да я закупите от аптеката или онлайн на SOpharmacy.bg, където може да следите и графика на турнето на InBody уреда. Много сложна математика… Да речем, че не е скъпо и се оказа едно от най-полезните неща, които направих за себе си!

В тялото ми има мазнина точно колкото ми трябва. Нямам мазнина за сваляне, имам перфектното съотношение мускул  ̶ мазно. Фармацевтката Невин, която беше просто СТРАХОТНА, ми обясни, че очевидно всичко, което правя за тялото си, е окей и просто трябва да продължа да го правя. Добре де, хваля се, но за първи път оценявам ставането в 06:00 ч. Всяка сутрин. И да, не ми се става сутрин, редовно ме мързи, но просто го правя, което е дало резултат.

Healthy диапазонът за мен е 55 – 70 кг. Факт, че няма да изглеждам добре 70 кг., така че моята цел е 57 кг. Психическата ми цел. J С проста математика: имам да свалям 9 кг. за 12 седмици.

Ако решите да се измерите в аптеките на SOpharmacy, имайте предвид, че има обучен фармацевт, който ще ви обясни всичко за резултатите ви. Спокойно, никой не очаква от вас да сте запознати с всичко, има си човек, който е там за вас. J Също така ще ви даде съвети кое е окей за вас като хранене, по колко литра вода на ден трябва да пиете (оказа се, че аз трябва да пия малко повечко, отколкото пиех до този момент), ще ви даде съвети за спорт и най-важното  ̶ ще ви мотивира.

Уредчето не е „статично“ и прави обиколки из София и страната. Следете местоположението му в сайта на SOpharmacy.bg и актуалната брошура на SOpharmacy.

Стига толкова! Ще пиша пак след месец! Палци стиснати, хладилници заключени, везната в чантата и юли ви чакам на плажа.

П.П. Имам специален бански за случая, крещящо розов с огромна пантера на него.

Мяу,

Ипси

1 Comment
Beauty and Health

Съботни бюти ритуали с Vichy Dercos (Densi-Solutions)

Хайде да си поговрим за коса! Когато бях малка и живеех в Силистра, достъпът до качествена козметика беше сведен до минимум. Дори да имаш финанси, нямаше онлайн магазини, а в Силистра имаше една хубава аптека и един странен магазин, в който продаваха козметика + хранителни стоки. Weird, right? Мама тогава започна да се интересува от медицинска козметика и в местната аптека започнаха да зареждат Vichy. Още помня първите тестери, които мама носеше вкъщи и тайно ми даваше по едно хидратиращо кремче.

Знаете, че имам дълга коса, която поддържам адски трудно и 80% от козметиката, която купувам е за коса. Откровено казано нямах търпение да пробвам новата серия за коса на Vichy Dercos (Densi-Solutions), защото зимата се отразява много по-зле на косата ми, отколкото лятото. Противно на очаквания, през лятото косата ми става буйна, леко русолява и дори се уплътнява. Този път реших да не чакам до лятото и да започна процеса по възстановяване на косата от пролетта.

Новата серия на Vichy Dercos (Densi-Solutions) включва три продукта – шампоан, балсам и концентрат с уплътняващ ефект. Серията е подходяща за слаба и изтощена коса, каквато беше моята. Признавам си, че обожавам ароматът на серията и охлаждащия ефект.

Шампоанът се препоръчва за дами, с тънка и слаба коса, които желаят да възвърнат нейната плътност. Моята коса в корените е супер гъста, но краищата са ад. Признавам си без бой (фризьорката ми Мария да си затвори очите), че използвам преса и ми беше много интересно да тествам шампоана. Мисля, че и на снимките се вижда, че краищата ми изглеждат сравнително свежи. П.П. Съпругът на моя приятелка използва серията на Vichy Dercos за мъже и също сподели, че му се отразява супер на косата и има доооста буйна коса.

Балсамът е с подобна формула – витамин Е, рамноза (за подобряване на качеството на скалпа) и серамиди, които помагат за подсилване на косата, придават здравина и блясък. Не сте чували тези думи? И аз не бях, но очевидно са важни, когато става въпрос за коса, плътност и обем. Моята коса без балсам е ужасна! Твърда, суха и никога не изглежда добре. Да не говорим колко точно може да бухне и да не “слуша”. Този балсам прави косата ми сууупер мека и да, мирише невероятно.

Иии най-хубавото: концентратът с уплътняващ ефект! Аз наистина вярвам, че този концентрат страшно много уплътни косата ми, защото бухна доста в корените. Косата се разделя на 4 и във всяка зона се впръсква по 5 пъти.

Просто котешка формула: 6мл./ден = 20 впръсквания/ден за 6 седмици. Една опаковка е достатъчна за 16 дни употреба.

Какво обещават от Vichy? Подобрена плътност за 6 седмици.

Моето мнение е, че серията е страхотна и определено има разлика. Със сигурност е важно да се използват и трите продукта от серията, за да има по-голям ефект.

* Продуктите ми бяха изпратени за тест от Vichy Bulgaria.

#AD 

П.П. Направих си едно мини интернет проучване за други мацки, които ползват серията Vichy Dercos (Densi-Solutions) и се оказа, че масово се ползва от рускини и украинки, а тези жени разбират от козметика и имат едни от най-красивите коси. Да се учим откогото трябва викам аз. 😀 Слагам линкове към инстаграм профилите, за да видите косите им.

Скільки є чудодійних історій,про те як людина ставиться до Тебе так і фотографує 🤩 дивитись в камеру і прицьому вийти не «перекошеною» рідкість) але коли цю рідкість можуть піймати #онелове @grennysmith сьогодні була зустріч по новому-інтелектуальна )) ми грали в доміно. Так приємно в будні ходити по кав’ярнях ) всі столики вільні) бариста піджартовує і не соромно фотографуватись посеред кав’ярні ) @one_little_coffee_shop . . Пи.си З кожним фото я тішусь від того що моє волосся нарешті відростає )) і стає схоже на красиве )) не даремно ті гульки з маслом я таскаю ))

A post shared by Віра (@blogbilky) on

Насколько я люблю фотографировать, настолько и сама бывать в объективе камеры и сама же обрабатывать готовые фотографии 😬 Я безумный визуал и, разбирая существующую картинку (живую или статичную) на тысячи молекул, нахожу то, что иной раз не видит никто. И людей люблю тех, кто больше наблюдает, а не говорит. А вы кто больше – аудиал, визуал или кинестетик? . . . #портрет #чб #девушка #фото #фотограф #vsco #vscorussia #vscocam #vscocam #екатеринбург #екб #екбфото #l4l #like4like #instalike #instalife

A post shared by МАРИНА (@skinny.blog) on

Давно что-то не было волосни)) но в честь предыдущего поста про Vichy можно и добавить)) Так вот выглядят волосы после трёх средств Виши-деркос. У меня был шампунь, бальзам и сыворотка. Вообще линейкой я осталась очень довольна самым классным для меня оказался в шампунь о самом приятным – сыворотка))) Запах решает😄 Моим тонким, окрашенным блонди волосам пришлось по вкусу!)) #волосоманьяк #растикосадопояса #волосы #уходзаволосами #красивыеволосы #блондинка #блонд #vichy #vichydercos #шампунь #растикоса #уплотняющий #отвыпадения #волосопад #длинныеволосы #ростволос #волосюшки #beautyblog #follow4follow #beautiful #красота #blog

A post shared by Катерина (@caterina.acs) on

No Comments
Beauty and Health

Всичко, което трябва да знаете за татуировките

Много хора ми писаха, че искат да напиша блог пост за татуировките. Тук е моментът, в който трябва да си призная, че не съм много веща в темата. Да, имам няколко красиви рисунки по тялото си, но има хора, на които искрено се възхищавам, когато става въпрос за татуировки. Затова, освен за моя опит, исках и те да разкажат за своите татуировки. Ако не ви се чете за моите, скрол надолу към чудните Антония и Мел и единственото момче в компанията, Оги.
Pull and bear pink sneakers

Първо за моя опит: имам 3 татуировки. Първите 2 са от тежък пубертет и не изглеждат много добре естетически и не са издържани стилово, но пък те са от друга епоха, която се отличаваше с тежки емоционални кризи. Третата, небезизвестното на половин България – зайчето кралица, е най-любимата и осъзната татуировка, която си направих. Всичките ми татуировки са правени при Стефан Хачикиан. Така се случи, че Ирина си направи първата татуировка при него, когато бяхме на 20 и аз буквално “видях от нея” и започнах да ходя при Стефан. Харесва ми как работи, харесва ми, че студиото му е чисто, харесва ми, че не е стереотипен татуировчик + пуска ми готина музика и разрешава Ицо да ми прави компания.

Какво трябва да знаете преди да си направите татуировка?

  1. Много артисти не татуират лица под 18 год. Имайте го предвид, ако сте под границата. 🙂
  2. Избирайте си хубави, чисти места по тялото, по възможност по-големи на площ.
  3. Хапнете и пийнете преди да отидете на сесия. И не, не говоря за алкохол.
  4. Не отивайте с най-хубавите си дрехи, дори да искате да се снимате за инстаграм и фейсбук. Възможно е да бъдете опръскани с боя.
  5. Боли ли? Да, боли, но вярвам, че хората, които отиват да се татуират си дават сметка, че това е моментът, в който ентусиазмът ти трябва да надделее над болката.
  6. Как да се грижим за татуировката, когато вече я имаме? Това е рана и първите няколко часа ще бъдете с фолио, което осигурява защита срещу инфекции на наранената повърхност. След 3-4 ч. превръзката се сваля. Тук идва моментът, в който трябва да измиете татуировката, защото в повечето случаи през тези часове се отделят малки количества кръв и лимфна течност. Аз лично не мога да си мия татуировката непосредствено след сесия и моля Ицо да го направи. Ако сте като мен – запасете се с приятел или гадже. Внимателно измийте участъка на татуировката със хладка сапунена вода, изплакнете и подсушете с мека кърпа чрез попиване.

Мазане на татуировката с антибактериален крем:

Със сигурност всеки татуист ще ви даде указания кога, как и с какво да се мажете, така че мисля да не навлизам много в темата.

Какво не правя след сесия при татуровчик? Не се къпя по 2ч., не се излагам на слънце поне 2 месеца, не ходя на солариум, не ходя на басейн, спа и морета. След зайчето имах и следния проблем: бръсненето. Златното правило е да не се бръсне, докато кожата не е напълно излекувана и сте уверени, че бръснача няма да и навреди. С лек срам ще кажа, че зайчето ми имаше естествен косъм не малко време, но пък си струваше. 🙂

Това е от мен.

Сега ще ви разкажа опита на супер ултра талантливата Антония (Knapp), Оги от Дивата Муха и Мел, с която ни събра интернета.

Антония:

Каква беше първата ти татуировка?

Първата татуировка направих, докато работех в ММ. Било е през 2003 г. според мен. Той беше чест гост в “Интерактив” и аз познавах него, така че, след като реших, че искам, поне на онзи етап, реших категорично, че той ще ми е първият 😉  Беше едно аниме геройче, което харесах на корица на някакво американско списание за манга и разбира се, по момичешки бях решила, че ще е на глезена. Емо ми каза, че това изобщо не е неговият стил, но аз го изнудих и така до ден днешен имам на десния си крак тази девойка.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Оказа се, че се справям добре с болката и явно имам относително висок праг. Още повече, че никой не те кара насила. Ако си решил, че искаш нещо и като приемем, че нищо не е съвсем безплатно, ето че можеш да подходиш и към двете със съответната нагласа – търпиш болка, даже и пари даваш, но ти самият си решил така. В противен случай просто няма смисъл! Ако само циклиш над това колко ще боли, значи не искаш достатъчно картинката на себе си.

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Доверявам се на Смокови! И двамата са рисували по мен, смятам ги за едни от най-добрите и съответно за татуистите, които лично на мен ми допадат най-много. Имат категоричен рисунък, комуникират добре и това, което за мен е важно е, че ги харесвам и за компания, за приятели, за парти…станахме си по-близки и сме споделили доста хубави моменти.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

Когато направих първата, майка ми вече не беше жива и се наложи да се справя само с тати, който толкова силно ме обичаше, че нямаше нещо, което да не ми прости. С времето му се наложи да приеме доста повече от малко момиче, обвито с цветя на глезена ми, така че не е било вселенска драма. Той просто не разбираше насладата от тези рисунки, но ги прие.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

Категорично е така! Когато татуировката не е делфинче, пеперудка или надпис с името на вече бившето гадже, няма как да не надграждаш. Няма как да нямаш нови хрумвания, които понякога се превръщат в натрапчиви идеи и докато не ги реализираш не мирясваш. Така че сега само чакам следващия прилив на неудържим мерак! Вече съм влязла в доста сериозна японска история и не мога да си позволя залитане в друга посока, иначе бих опитала и иглата на Петя Евлогиева.

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Имам 3 – един крачол, един ръкав и малката девойка на глезена.

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Има ли притеснение не трябва да има татуировка – ясно е като бял ден 🙂

Оги:

Каква беше първата ти татуировка?

Ха, това всъщност е един безумен надпис, на който до днешен, който го види и се забавлява. Можех да сложа нещо друго отгоре, но не го направих, защото за мен тя си е първата. 🙂 Може би съм бил на 16-17 и единственото нещо, което вълнуваше тийнейджърското ми съзнание беше как да карам скейт. Тогава, не знам точно защо и как, реших да си напиша “Every rider is a star”. Знам, че ще се смееш. По-забавното в случая бе, че по това време имах едно гадже, което много обичах и заедно решихме да си направим едни и същи татуси. Та надписът получи добавка три звездички след това… детска работа.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Болката при татуирането е доста различна. Хем си подготвен за нея, хем в един момент става тегаво. Разбира се, зависи коя част на тялото си татуираш. Но като цяло, това, че е пристрастяваща, е абсолютно вярно. Има си цяло изследване по случая:)

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Аз смятам, че рисуването на татуировка си е цяло изкуство и човек трябва да ходи при артиста, на който най-много му допада стила на рисуване. Аз лично съм голям фен на Вальо(Sofia Ink). Всеки път, когато отида при него, просто му казвам “искам еди какво си” и от там нататък го оставям той да сглоби рисунката. Имам някаква идея в главата си, но той изцяло я развива.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

Преди първата си татуировка, казах на майка ми “мамо, ще отида да се татуирам” и тя ми каза супер спокойно “прави каквото си искаш, кожата си е твоя”. Всеки път, обаче, като и спомена, че отивам за нещо ново, се тюхка.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

Никога не съм го мислил по този начин. За мен, моите татуировки винаги са били някакъв начин да изразя себе си или част от мисленето си и това как се чувствам в света, в който живея. Винаги съм се кефил на нарисувани хора. Истината е, че бих си нарисувал още. Още много.

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Нека помисля. Като отделни елементи са шест, но започнах да свързвам част от тях. Ще станат и повече.

Вярно ли е, че мацките с татуировки са по-секси или това са градски легенди?

Аз лично, определено се кефя на мацки с големи, цветни татуировки. Възхищавам се, че са готови да се покажат пред света така, както се харесват. Плюс това, определено изглеждат по-хардкор. Мен това ме кефи.

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Не го мислете толкова. Щом искате нещо силно – отидете и го направете, после ще се чувствате в пъти по-добре. 🙂

Мел:

Каква беше първата ти татуировка?

Не е нещо кой-знае-какво, но ми е много скъпа. Отстрани на китката, трите музикални ключа:
Фа – Familias Planetarium – Слънчевата система
Сол – Solis – Слънцето
и До – Dominus – Господ.
Заедно се преплитат и образуват истински ключ за врата.
Музиката е начинът, по който звучат чувствата, а аз съм много чувствително същество. Затова и тази беше номер 1.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Айде сега, деца сме раждали! 😀
Ако трябва да го опиша, е все едно си си ожулил коляното и някой минава с игла отгоре. Но това е на места, където има кокал – лакът, плешки… На мекичкото не е чак такава драма. А пък и знаеш ли какво съм забелязала – тия, “ужасните” места, мъжете ги избягват, егати слабаците! Хаха.

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Тарадададаааа! На един много близък мой човек, който познава душата и сърцето ми и ги облича в цветове! Петя Евлогиева, едно прекрасно същество, на което имам пълно доверие. Миналата зима правеше някаква серия с понита и както си драскала, направила едното с русалска опашка. Казва ми: “Това е понито Мел!” А аз: “Чудесно, искам го на бедрото!”.
Преди това ме беше питала на ръкава на едно място какво да сложи. Отговорих: “Забавлявай се!”
Много е важно артистът да усети твоя собствен заряд, за да се получи татуировката.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

А, те бяха подготвени психически. Родителите ми са рокендрол и не се вживяват за тези неща. Дори първият ми пиърсинг – на носа, ми е подарък от баща ми за 15-тия ми рожден ден.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

От дете мечтаех да имам халка на носа заради Слаш и като пораснах достатъчно, тати ми каза: “Ако ми обещаеш, че няма да се направиш след това игленик, ще те заведа да си пробиеш носа.” И аз обещах. И сега не съм “игленик”. Същото е и с татуировките – важно е качеството, а не количеството. И аз гледам да съм такъв родител. Ако един ден дъщеря ми има татуировки, а не вафли в косите, ще знам, че съм се справила добре!

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Не ги разделям на “парчета”, просто тялото ми е в музика и море!

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Няма от какво, това не е да подписваш договор или, не дай си Боже, да се ожениш! Хаха, шегувам се!
Винаги може да се заличи, ако решиш, дори да си напишеш “Айше 1996 Созопол”, не е в това въпросът, а колко яко всъщност ще се чувстваш, като се получи! Нагласата е важна! Фактите са неоспорими – татуираните хора са най-толерантните, изпитват силна емпатия и имат широко отворени умове. А тези, които цъкат с език, като ги видят в автобуса… Е, те винаги ще са забили като коне с капаци и никога няма да виждат по-далече от собствения си нос! Тялото на всеки човек е неговият храм, той го декорира както си иска и никой, ама никой, не може да му дава нито отрицателна, нито положителна оценка! Така че, това е моят съвет: ДА НЕ ВИ ПУКА!

Снимки: личен архив на всички участници. 🙂

 

No Comments
Uncategorized

Just get ready for work, work, work

Не знам дали съм обещала да вписвам случки по-често, но и да съм, 100% съм знаела, че това няма как да стане. Не знам дали е мързел или просто неприемане на нещата насериозно. По-скоро второто, което е валидно за почти всичко в моя живот. На 8-и март бях на Пощенска кутия за приказки, където представиха новата книга на Мила Михова. Да живее Мила! Та, една от историите беше за завръщането на една девойка от Холандия и ходенето й по интервюта. Аххх, ако не ме домързи мога да напиша цял сборник или книга от случки от далечното минало, когато с приятелите ми бяхма студенти и ходехме на всякакви интервюта и накрая се озовавахме на дивана в нас с купа макарони и решавахме известно време да си спестим срещите с HR-и и софийски босове. Имам приятелка от Истанбул, която наследи бизнеса на техните, изработка на текстил. От тях купуват брандове като HM и Zara. Уви…, на мен такова нещо не може да ми се случи, така че от ранна възраст се хвърлих в света на ходенето по интервюта. Срещите с HR-и са в топ 10 на лошите ми срещи. О да, даже по-лоши от онзи батка от Радомир, с който излизах. Срещахме се 3 месеца като бях 2ра година в университета. Имаше страшно тяло и се подхлъзнах, а после най-вероятно ще кажа, че външността няма значение. Сигурно…, та този тип след 3 месеца ми писа следното съобщение “ОЛЕЕЕ, ама ти си туркиня? Не искам повече никога да се виждаме”. HR-ките не са ми симпатични точно толкова, колкото този тип.

Така бях щастлива, че скоро няма да си търся работа, че съдбата си каза „Абе, на тази май й е много скучно!“ и ме пусна по въртележката на интервютата за работа.

Ето го топ 3:

  1. Лейди бранд мениджърката идва обвита в бяла тениска Liu Jo на камъни. Започва с „Айде разкажи какво си правила“. Разказвам, а тя пуфти, което доста ме спича и решавам да млъкна, което е някъде на 5-тата минута. После тя казва „Ама ти си overqualified” и става и си тръгва. Седя мега изпотена от стрес на един стол и си казвам: WTF? Какво беше това точно?
  2. Има една българска фирма, в която аз и всичките ми приятели ходихме на интервю след като тръгна слух за HR-ката, че интервютата с нея не са изпускане. Аз, Ицо, Марин и други неведнъж сме обсъждали опита си с тази жена на по чаша твърд алкохол. HR-ката е руса, изпъната и изглеждаща леко нелепо женица. Има самочувствие, че работи в Google, а офисът е помпозен. Кани ни в една градинка в Драгалевци, която е доста внушителна. Ще те пита супер странни неща като това кога мислиш да забременееш? В моят случай – аз бях на 20. Коя зодия си? Че не се знае дали ще се впишеш измежду овните. Ще ти направи такава емоционална дисекция, че ще решиш, че най-вероятно имаш проблем. Споко, няма ти нищо.
  3. Нормално интервю за работа. Във Fashion Days имах първото нормално интервю за работа! Бях на морето за цял месец и от FD се свързаха с мен и се чухме с бранд мениджърката и шефката ни от Румъния. Всичко беше много неформално и първата ни среща беше по скайп, малко преди да отида на плаж. А след това се върнах септември в София и те ми казаха, че искат да започна и имахме още една среща, която беше в Перото. И така…, на есен с песен.

По тази тема съм си мислила, че HR-ите допускат една супер основна грешка – цялостната обстановка. Няма нищо по-хубаво от това да се видиш с някого в неформална обстановка. Може би за големи корпорации е неприложимо, но за малки фирми до 100 човека може да се помисли за срещи с бъдещи кандидати извън офиса. Не някакви ла гранде срещи, а примерно на по чаша чай в най-близкото кафе до офиса. Интервютата си остават ценен опит, но усещането ми за тях си остава по-скоро негативно, което на този етап ме доведе до една точка да помисля за бъдещето си извън офис и да се присъединя към цялата тъпла мои приятели, които са freelance. О да, със сигурност идеята да бачкаме поне месец от морето ме кара да настръхна от кеф. Правила съм го и беше велико. От друга страна съм човек, който винаги се притеснява от несигурното. Ще ъпдейтвам с работните ми драми.

… за някои неща трябва повече време, отколкото за други.

Особено за хубавите. 🙂

На този етап ми предстои:

1 нова татуировка. По-голяма от всички до сега. Мамо, обичам те, затвори очи.

Пътуване до Берлин със старите ми колеги. Липсвате ми по всяко време.

Концерт на Beyoncé.

Къмпингуване с Ицо. Няма нищо по-яко от това да се събудиш със сплетени крака, а очите ти да виждат безкрайно море.

А докато се чудя какво да правя с живота си, с Мария снимаме.

 

15 Comments
Outfits

2018-а е 30 без малко

Сменихме една цифра, нищо повече. Не се е случило нищо уау и след като сме отброили от 10 до 1 тиквата не се е превърнала в лимузина. Купили сме си календар и там сме прехвърлили всичко – хората, местата, спомените и тревогите, разбира се, че за къде сме без тях?

Continue Reading

No Comments