All Posts By

ipsy

Beauty and Health

Всичко, което трябва да знаете за татуировките

Много хора ми писаха, че искат да напиша блог пост за татуировките. Тук е моментът, в който трябва да си призная, че не съм много веща в темата. Да, имам няколко красиви рисунки по тялото си, но има хора, на които искрено се възхищавам, когато става въпрос за татуировки. Затова, освен за моя опит, исках и те да разкажат за своите татуировки. Ако не ви се чете за моите, скрол надолу към чудните Антония и Мел и единственото момче в компанията, Оги.
Pull and bear pink sneakers

Първо за моя опит: имам 3 татуировки. Първите 2 са от тежък пубертет и не изглеждат много добре естетически и не са издържани стилово, но пък те са от друга епоха, която се отличаваше с тежки емоционални кризи. Третата, небезизвестното на половин България – зайчето кралица, е най-любимата и осъзната татуировка, която си направих. Всичките ми татуировки са правени при Стефан Хачикиан. Така се случи, че Ирина си направи първата татуировка при него, когато бяхме на 20 и аз буквално “видях от нея” и започнах да ходя при Стефан. Харесва ми как работи, харесва ми, че студиото му е чисто, харесва ми, че не е стереотипен татуировчик + пуска ми готина музика и разрешава Ицо да ми прави компания.

Какво трябва да знаете преди да си направите татуировка?

  1. Много артисти не татуират лица под 18 год. Имайте го предвид, ако сте под границата. 🙂
  2. Избирайте си хубави, чисти места по тялото, по възможност по-големи на площ.
  3. Хапнете и пийнете преди да отидете на сесия. И не, не говоря за алкохол.
  4. Не отивайте с най-хубавите си дрехи, дори да искате да се снимате за инстаграм и фейсбук. Възможно е да бъдете опръскани с боя.
  5. Боли ли? Да, боли, но вярвам, че хората, които отиват да се татуират си дават сметка, че това е моментът, в който ентусиазмът ти трябва да надделее над болката.
  6. Как да се грижим за татуировката, когато вече я имаме? Това е рана и първите няколко часа ще бъдете с фолио, което осигурява защита срещу инфекции на наранената повърхност. След 3-4 ч. превръзката се сваля. Тук идва моментът, в който трябва да измиете татуировката, защото в повечето случаи през тези часове се отделят малки количества кръв и лимфна течност. Аз лично не мога да си мия татуировката непосредствено след сесия и моля Ицо да го направи. Ако сте като мен – запасете се с приятел или гадже. Внимателно измийте участъка на татуировката със хладка сапунена вода, изплакнете и подсушете с мека кърпа чрез попиване.

Мазане на татуировката с антибактериален крем:

Със сигурност всеки татуист ще ви даде указания кога, как и с какво да се мажете, така че мисля да не навлизам много в темата.

Какво не правя след сесия при татуровчик? Не се къпя по 2ч., не се излагам на слънце поне 2 месеца, не ходя на солариум, не ходя на басейн, спа и морета. След зайчето имах и следния проблем: бръсненето. Златното правило е да не се бръсне, докато кожата не е напълно излекувана и сте уверени, че бръснача няма да и навреди. С лек срам ще кажа, че зайчето ми имаше естествен косъм не малко време, но пък си струваше. 🙂

Това е от мен.

Сега ще ви разкажа опита на супер ултра талантливата Антония (Knapp), Оги от Дивата Муха и Мел, с която ни събра интернета.

Антония:

Каква беше първата ти татуировка?

Първата татуировка направих, докато работех в ММ. Било е през 2003 г. според мен. Той беше чест гост в “Интерактив” и аз познавах него, така че, след като реших, че искам, поне на онзи етап, реших категорично, че той ще ми е първият 😉  Беше едно аниме геройче, което харесах на корица на някакво американско списание за манга и разбира се, по момичешки бях решила, че ще е на глезена. Емо ми каза, че това изобщо не е неговият стил, но аз го изнудих и така до ден днешен имам на десния си крак тази девойка.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Оказа се, че се справям добре с болката и явно имам относително висок праг. Още повече, че никой не те кара насила. Ако си решил, че искаш нещо и като приемем, че нищо не е съвсем безплатно, ето че можеш да подходиш и към двете със съответната нагласа – търпиш болка, даже и пари даваш, но ти самият си решил така. В противен случай просто няма смисъл! Ако само циклиш над това колко ще боли, значи не искаш достатъчно картинката на себе си.

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Доверявам се на Смокови! И двамата са рисували по мен, смятам ги за едни от най-добрите и съответно за татуистите, които лично на мен ми допадат най-много. Имат категоричен рисунък, комуникират добре и това, което за мен е важно е, че ги харесвам и за компания, за приятели, за парти…станахме си по-близки и сме споделили доста хубави моменти.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

Когато направих първата, майка ми вече не беше жива и се наложи да се справя само с тати, който толкова силно ме обичаше, че нямаше нещо, което да не ми прости. С времето му се наложи да приеме доста повече от малко момиче, обвито с цветя на глезена ми, така че не е било вселенска драма. Той просто не разбираше насладата от тези рисунки, но ги прие.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

Категорично е така! Когато татуировката не е делфинче, пеперудка или надпис с името на вече бившето гадже, няма как да не надграждаш. Няма как да нямаш нови хрумвания, които понякога се превръщат в натрапчиви идеи и докато не ги реализираш не мирясваш. Така че сега само чакам следващия прилив на неудържим мерак! Вече съм влязла в доста сериозна японска история и не мога да си позволя залитане в друга посока, иначе бих опитала и иглата на Петя Евлогиева.

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Имам 3 – един крачол, един ръкав и малката девойка на глезена.

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Има ли притеснение не трябва да има татуировка – ясно е като бял ден 🙂

Оги:

Каква беше първата ти татуировка?

Ха, това всъщност е един безумен надпис, на който до днешен, който го види и се забавлява. Можех да сложа нещо друго отгоре, но не го направих, защото за мен тя си е първата. 🙂 Може би съм бил на 16-17 и единственото нещо, което вълнуваше тийнейджърското ми съзнание беше как да карам скейт. Тогава, не знам точно защо и как, реших да си напиша “Every rider is a star”. Знам, че ще се смееш. По-забавното в случая бе, че по това време имах едно гадже, което много обичах и заедно решихме да си направим едни и същи татуси. Та надписът получи добавка три звездички след това… детска работа.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Болката при татуирането е доста различна. Хем си подготвен за нея, хем в един момент става тегаво. Разбира се, зависи коя част на тялото си татуираш. Но като цяло, това, че е пристрастяваща, е абсолютно вярно. Има си цяло изследване по случая:)

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Аз смятам, че рисуването на татуировка си е цяло изкуство и човек трябва да ходи при артиста, на който най-много му допада стила на рисуване. Аз лично съм голям фен на Вальо(Sofia Ink). Всеки път, когато отида при него, просто му казвам “искам еди какво си” и от там нататък го оставям той да сглоби рисунката. Имам някаква идея в главата си, но той изцяло я развива.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

Преди първата си татуировка, казах на майка ми “мамо, ще отида да се татуирам” и тя ми каза супер спокойно “прави каквото си искаш, кожата си е твоя”. Всеки път, обаче, като и спомена, че отивам за нещо ново, се тюхка.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

Никога не съм го мислил по този начин. За мен, моите татуировки винаги са били някакъв начин да изразя себе си или част от мисленето си и това как се чувствам в света, в който живея. Винаги съм се кефил на нарисувани хора. Истината е, че бих си нарисувал още. Още много.

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Нека помисля. Като отделни елементи са шест, но започнах да свързвам част от тях. Ще станат и повече.

Вярно ли е, че мацките с татуировки са по-секси или това са градски легенди?

Аз лично, определено се кефя на мацки с големи, цветни татуировки. Възхищавам се, че са готови да се покажат пред света така, както се харесват. Плюс това, определено изглеждат по-хардкор. Мен това ме кефи.

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Не го мислете толкова. Щом искате нещо силно – отидете и го направете, после ще се чувствате в пъти по-добре. 🙂

Мел:

Каква беше първата ти татуировка?

Не е нещо кой-знае-какво, но ми е много скъпа. Отстрани на китката, трите музикални ключа:
Фа – Familias Planetarium – Слънчевата система
Сол – Solis – Слънцето
и До – Dominus – Господ.
Заедно се преплитат и образуват истински ключ за врата.
Музиката е начинът, по който звучат чувствата, а аз съм много чувствително същество. Затова и тази беше номер 1.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Айде сега, деца сме раждали! 😀
Ако трябва да го опиша, е все едно си си ожулил коляното и някой минава с игла отгоре. Но това е на места, където има кокал – лакът, плешки… На мекичкото не е чак такава драма. А пък и знаеш ли какво съм забелязала – тия, “ужасните” места, мъжете ги избягват, егати слабаците! Хаха.

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Тарадададаааа! На един много близък мой човек, който познава душата и сърцето ми и ги облича в цветове! Петя Евлогиева, едно прекрасно същество, на което имам пълно доверие. Миналата зима правеше някаква серия с понита и както си драскала, направила едното с русалска опашка. Казва ми: “Това е понито Мел!” А аз: “Чудесно, искам го на бедрото!”.
Преди това ме беше питала на ръкава на едно място какво да сложи. Отговорих: “Забавлявай се!”
Много е важно артистът да усети твоя собствен заряд, за да се получи татуировката.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

А, те бяха подготвени психически. Родителите ми са рокендрол и не се вживяват за тези неща. Дори първият ми пиърсинг – на носа, ми е подарък от баща ми за 15-тия ми рожден ден.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

От дете мечтаех да имам халка на носа заради Слаш и като пораснах достатъчно, тати ми каза: “Ако ми обещаеш, че няма да се направиш след това игленик, ще те заведа да си пробиеш носа.” И аз обещах. И сега не съм “игленик”. Същото е и с татуировките – важно е качеството, а не количеството. И аз гледам да съм такъв родител. Ако един ден дъщеря ми има татуировки, а не вафли в косите, ще знам, че съм се справила добре!

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Не ги разделям на “парчета”, просто тялото ми е в музика и море!

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Няма от какво, това не е да подписваш договор или, не дай си Боже, да се ожениш! Хаха, шегувам се!
Винаги може да се заличи, ако решиш, дори да си напишеш “Айше 1996 Созопол”, не е в това въпросът, а колко яко всъщност ще се чувстваш, като се получи! Нагласата е важна! Фактите са неоспорими – татуираните хора са най-толерантните, изпитват силна емпатия и имат широко отворени умове. А тези, които цъкат с език, като ги видят в автобуса… Е, те винаги ще са забили като коне с капаци и никога няма да виждат по-далече от собствения си нос! Тялото на всеки човек е неговият храм, той го декорира както си иска и никой, ама никой, не може да му дава нито отрицателна, нито положителна оценка! Така че, това е моят съвет: ДА НЕ ВИ ПУКА!

Снимки: личен архив на всички участници. 🙂

 

No Comments
Uncategorized

Just get ready for work, work, work

Не знам дали съм обещала да вписвам случки по-често, но и да съм, 100% съм знаела, че това няма как да стане. Не знам дали е мързел или просто неприемане на нещата насериозно. По-скоро второто, което е валидно за почти всичко в моя живот. На 8-и март бях на Пощенска кутия за приказки, където представиха новата книга на Мила Михова. Да живее Мила! Та, една от историите беше за завръщането на една девойка от Холандия и ходенето й по интервюта. Аххх, ако не ме домързи мога да напиша цял сборник или книга от случки от далечното минало, когато с приятелите ми бяхма студенти и ходехме на всякакви интервюта и накрая се озовавахме на дивана в нас с купа макарони и решавахме известно време да си спестим срещите с HR-и и софийски босове. Имам приятелка от Истанбул, която наследи бизнеса на техните, изработка на текстил. От тях купуват брандове като HM и Zara. Уви…, на мен такова нещо не може да ми се случи, така че от ранна възраст се хвърлих в света на ходенето по интервюта. Срещите с HR-и са в топ 10 на лошите ми срещи. О да, даже по-лоши от онзи батка от Радомир, с който излизах. Срещахме се 3 месеца като бях 2ра година в университета. Имаше страшно тяло и се подхлъзнах, а после най-вероятно ще кажа, че външността няма значение. Сигурно…, та този тип след 3 месеца ми писа следното съобщение “ОЛЕЕЕ, ама ти си туркиня? Не искам повече никога да се виждаме”. HR-ките не са ми симпатични точно толкова, колкото този тип.

Така бях щастлива, че скоро няма да си търся работа, че съдбата си каза „Абе, на тази май й е много скучно!“ и ме пусна по въртележката на интервютата за работа.

Ето го топ 3:

  1. Лейди бранд мениджърката идва обвита в бяла тениска Liu Jo на камъни. Започва с „Айде разкажи какво си правила“. Разказвам, а тя пуфти, което доста ме спича и решавам да млъкна, което е някъде на 5-тата минута. После тя казва „Ама ти си overqualified” и става и си тръгва. Седя мега изпотена от стрес на един стол и си казвам: WTF? Какво беше това точно?
  2. Има една българска фирма, в която аз и всичките ми приятели ходихме на интервю след като тръгна слух за HR-ката, че интервютата с нея не са изпускане. Аз, Ицо, Марин и други неведнъж сме обсъждали опита си с тази жена на по чаша твърд алкохол. HR-ката е руса, изпъната и изглеждаща леко нелепо женица. Има самочувствие, че работи в Google, а офисът е помпозен. Кани ни в една градинка в Драгалевци, която е доста внушителна. Ще те пита супер странни неща като това кога мислиш да забременееш? В моят случай – аз бях на 20. Коя зодия си? Че не се знае дали ще се впишеш измежду овните. Ще ти направи такава емоционална дисекция, че ще решиш, че най-вероятно имаш проблем. Споко, няма ти нищо.
  3. Нормално интервю за работа. Във Fashion Days имах първото нормално интервю за работа! Бях на морето за цял месец и от FD се свързаха с мен и се чухме с бранд мениджърката и шефката ни от Румъния. Всичко беше много неформално и първата ни среща беше по скайп, малко преди да отида на плаж. А след това се върнах септември в София и те ми казаха, че искат да започна и имахме още една среща, която беше в Перото. И така…, на есен с песен.

По тази тема съм си мислила, че HR-ите допускат една супер основна грешка – цялостната обстановка. Няма нищо по-хубаво от това да се видиш с някого в неформална обстановка. Може би за големи корпорации е неприложимо, но за малки фирми до 100 човека може да се помисли за срещи с бъдещи кандидати извън офиса. Не някакви ла гранде срещи, а примерно на по чаша чай в най-близкото кафе до офиса. Интервютата си остават ценен опит, но усещането ми за тях си остава по-скоро негативно, което на този етап ме доведе до една точка да помисля за бъдещето си извън офис и да се присъединя към цялата тъпла мои приятели, които са freelance. О да, със сигурност идеята да бачкаме поне месец от морето ме кара да настръхна от кеф. Правила съм го и беше велико. От друга страна съм човек, който винаги се притеснява от несигурното. Ще ъпдейтвам с работните ми драми.

… за някои неща трябва повече време, отколкото за други.

Особено за хубавите. 🙂

На този етап ми предстои:

1 нова татуировка. По-голяма от всички до сега. Мамо, обичам те, затвори очи.

Пътуване до Берлин със старите ми колеги. Липсвате ми по всяко време.

Концерт на Beyoncé.

Къмпингуване с Ицо. Няма нищо по-яко от това да се събудиш със сплетени крака, а очите ти да виждат безкрайно море.

А докато се чудя какво да правя с живота си, с Мария снимаме.

 

15 Comments
Outfits

2018-а е 30 без малко

Сменихме една цифра, нищо повече. Не се е случило нищо уау и след като сме отброили от 10 до 1 тиквата не се е превърнала в лимузина. Купили сме си календар и там сме прехвърлили всичко – хората, местата, спомените и тревогите, разбира се, че за къде сме без тях?

Continue Reading

No Comments
Beauty and Health

Losing weight // Gaining weight

Мили котета, неведнъж съм ви казвала за моите най-големи притеснения, сред които са килограмите. С мой приятел, с който бяхме много дебели в миналото и отслабвахме с едни и същи темпове по еднакво време, сме стигнали го извода, че колкото и да отслабнеш, винаги стои страхът на един “бивш дебел”.

Continue Reading

3 Comments
Uncategorized

Birthdays?

Остават 19 дни до рождения ми ден. Когато казвам, че ставам на 30, приятелките ми винаги ме поправят “Не ставаш на 30! Ставаш на 29”, а аз казвам .. е, да ама то е същото. Имам проблем с рождените дни. Като цяло никога съм нямала истински весел и щастлив рожден ден. Според мен това е нещо като нова година – твърде много очаквания = малко забавление. Помня само 2 весели рождени дни – първата година с Ицо и веднъж в стария офис като нямаше ток на рд-то ми и ни водиха на laser tag и на слеващия ден заминах за Берлин. Всичко е останало е посредствено! Веднъж на рд-то ми майка ми беше в болницата и се съсипах от рев, а миналата година казах на колегите ми, че искам горещ шоколад, а те ми купиха кафе (аз даже нямам кафе машина). Тони, не чети това! 😀

Continue Reading

4 Comments