Мечтая да имам BFF. На работа сме малък екип от 3 момичета. Имаме си шефка, понеже шефка звучи гадно аз я наричам “боси”. Та, боси Вики има BFF и веднъж ми разказа как тяхното приятелство е толкова силно, че буквално friends over boys и как не се притеснява да и звънне дори в 04:00 ч. Другата ни колежка Тони също има BFF женска компания. Правят си разни предизвикателства, ходят заедно на море, приятелки са от академията. И аз. При мен винаги е.. “Ами, аз нямам женска компания”, “Нямам BFF” и накрая дори си признах, че нямам никакви sustainable приятелства. Щом всички имат, а аз не, значи проблемът е в мен. От месеци наред се чудя дали има на кого да звънна в 04:00 ч. и отговорът е, не. Тук дори не ви разказвам за други хора около мен като Рали, Ивана и други момичета, които имат мега готини компании и ходят заедно на морето и партита. Не, че не понякога всички хора, които изброих не ме викат с тях. Викат ме, но аз съм момичето, което се присламчва за компанията им за няколко часа. Нямам компания… никой не ме вика на групови морета, нямам BFF, на което да споделя най-съкровените си тайни и съм тъжна. Не винаги, разбира се, имам разнообразен живот и адски много готини познати, които ме викат на всякакви събития. Ходя на кино на открито, ям суши с колежките, присламчвам се за Рали и карам колело с нея и Ирина, правим си семейни вечеринки с foodie групичката ни (Диляна, Филип, Поли и Гената), пиша си глупости с кака, която ми е kind of BFF, но живее далече и има дете и със сигурност не бих и звъннала в 04:00, за да не я безпокоя, Жорката, с който с часове сме се смеем на това кооооооооолко дебели бяхме преди и как аз ходех на купони по пижами (запечатано е), Цветито, с която се напиваме в махалата.

Понякога искам да разкажа на някой всичките си лудости без да ме гледа странно. Искам да кажа как спасих бебе коте и всички ми казаха, че съм луда. Искам да разкажа на някой, че вече не ям месо, защото гледах видеа в youtube, които ме травмираха. Искам да разкажа на някой, че добрите вече ги наричат луди. Разказвам на Ицо, но не ми стига. И той има предразсъдъци към мен. Кара ми се “Престани с тия котки, досадна си”.

И това не е нищо. Хората, които са ми били компания в някакъв момент никога не са ми казали браво, имаш готин блог или пишеш свежи неща. Дори един приятел ми беше казал, че няма да ми хареса блога, за да не му излизат глупостите ми. Оказа се, че група непознати ме харесват повече от другите? Да, така e. И знаете ли кое е най-странното? Хора, аз наистина съм готина и мега забавна. Не е селшиф, аз наистина съм.

На тези снимки се харесвам. 🙂 Имам нова маша, по която съм пристрастена. И през ден се къдря. Мисля, че следващата (поне) година няма да ме видите с друга прическа. Благодаря и на Мария, която ми направи кичурите, за които мечтаех. Леки, деликатни и без да ми гори косата. Благодаря на мама, че ми купи този аутфит, въпреки моя отказ. Иска ми се всеки ден да мога да се обличам така, не само в Гърция. В следващия пост ще ви разкажа за Corfu. Не искам да ви обременявам с всичката тази лична информация, но исках да го разкажа. Дори вчера казах на Вики, че мои познати ще ходят на море групово и ми го казаха с половин уста, без някаква сериозна покана “Ипси, трябва да дойдете с Ицо!”. И и казах “Вики, прибирам се и ще кажа на целия свят, че нямам приятели!”. После тя ми предложи да ходим на фестивал в Румъния. И ще отида, де. Още веднъж ще се присламча в чужда компания за малко и така, както винаги.

П.П Ако има други като мен, моля ви, пишете ми.

IMG_0664 IMG_0678 IMG_0722 IMG_0723 IMG_0725 IMG_0726 IMG_0729 IMG_0780 IMG_0783 IMG_0841

Цялото ми аутфитче е от Zara, а еспадрилите са на Funky Buddha от Fashion Days.

Ipsy