Uncategorized

Just get ready for work, work, work

Не знам дали съм обещала да вписвам случки по-често, но и да съм, 100% съм знаела, че това няма как да стане. Не знам дали е мързел или просто неприемане на нещата насериозно. По-скоро второто, което е валидно за почти всичко в моя живот. На 8-и март бях на Пощенска кутия за приказки, където представиха новата книга на Мила Михова. Да живее Мила! Та, една от историите беше за завръщането на една девойка от Холандия и ходенето й по интервюта. Аххх, ако не ме домързи мога да напиша цял сборник или книга от случки от далечното минало, когато с приятелите ми бяхма студенти и ходехме на всякакви интервюта и накрая се озовавахме на дивана в нас с купа макарони и решавахме известно време да си спестим срещите с HR-и и софийски босове. Имам приятелка от Истанбул, която наследи бизнеса на техните, изработка на текстил. От тях купуват брандове като HM и Zara. Уви…, на мен такова нещо не може да ми се случи, така че от ранна възраст се хвърлих в света на ходенето по интервюта. Срещите с HR-и са в топ 10 на лошите ми срещи. О да, даже по-лоши от онзи батка от Радомир, с който излизах. Срещахме се 3 месеца като бях 2ра година в университета. Имаше страшно тяло и се подхлъзнах, а после най-вероятно ще кажа, че външността няма значение. Сигурно…, та този тип след 3 месеца ми писа следното съобщение “ОЛЕЕЕ, ама ти си туркиня? Не искам повече никога да се виждаме”. HR-ките не са ми симпатични точно толкова, колкото този тип.

Така бях щастлива, че скоро няма да си търся работа, че съдбата си каза „Абе, на тази май й е много скучно!“ и ме пусна по въртележката на интервютата за работа.

Ето го топ 3:

  1. Лейди бранд мениджърката идва обвита в бяла тениска Liu Jo на камъни. Започва с „Айде разкажи какво си правила“. Разказвам, а тя пуфти, което доста ме спича и решавам да млъкна, което е някъде на 5-тата минута. После тя казва „Ама ти си overqualified” и става и си тръгва. Седя мега изпотена от стрес на един стол и си казвам: WTF? Какво беше това точно?
  2. Има една българска фирма, в която аз и всичките ми приятели ходихме на интервю след като тръгна слух за HR-ката, че интервютата с нея не са изпускане. Аз, Ицо, Марин и други неведнъж сме обсъждали опита си с тази жена на по чаша твърд алкохол. HR-ката е руса, изпъната и изглеждаща леко нелепо женица. Има самочувствие, че работи в Google, а офисът е помпозен. Кани ни в една градинка в Драгалевци, която е доста внушителна. Ще те пита супер странни неща като това кога мислиш да забременееш? В моят случай – аз бях на 20. Коя зодия си? Че не се знае дали ще се впишеш измежду овните. Ще ти направи такава емоционална дисекция, че ще решиш, че най-вероятно имаш проблем. Споко, няма ти нищо.
  3. Нормално интервю за работа. Във Fashion Days имах първото нормално интервю за работа! Бях на морето за цял месец и от FD се свързаха с мен и се чухме с бранд мениджърката и шефката ни от Румъния. Всичко беше много неформално и първата ни среща беше по скайп, малко преди да отида на плаж. А след това се върнах септември в София и те ми казаха, че искат да започна и имахме още една среща, която беше в Перото. И така…, на есен с песен.

По тази тема съм си мислила, че HR-ите допускат една супер основна грешка – цялостната обстановка. Няма нищо по-хубаво от това да се видиш с някого в неформална обстановка. Може би за големи корпорации е неприложимо, но за малки фирми до 100 човека може да се помисли за срещи с бъдещи кандидати извън офиса. Не някакви ла гранде срещи, а примерно на по чаша чай в най-близкото кафе до офиса. Интервютата си остават ценен опит, но усещането ми за тях си остава по-скоро негативно, което на този етап ме доведе до една точка да помисля за бъдещето си извън офис и да се присъединя към цялата тъпла мои приятели, които са freelance. О да, със сигурност идеята да бачкаме поне месец от морето ме кара да настръхна от кеф. Правила съм го и беше велико. От друга страна съм човек, който винаги се притеснява от несигурното. Ще ъпдейтвам с работните ми драми.

… за някои неща трябва повече време, отколкото за други.

Особено за хубавите. 🙂

На този етап ми предстои:

1 нова татуировка. По-голяма от всички до сега. Мамо, обичам те, затвори очи.

Пътуване до Берлин със старите ми колеги. Липсвате ми по всяко време.

Концерт на Beyoncé.

Къмпингуване с Ицо. Няма нищо по-яко от това да се събудиш със сплетени крака, а очите ти да виждат безкрайно море.

А докато се чудя какво да правя с живота си, с Мария снимаме.

 

15 Comments
Previous Post
March 13, 2018
Next Post
March 13, 2018

15 Comments

  • Simona

    Ипси, don’t stress meowt.

    Най-хубавите неща идват неочаквано. Снимките са приказка <3

    • ipsy

      Права си! <3 Като се замисля…, дори най-прекрасната работа във FD беше много неочаквана. Абе, най-доброто предстои!

  • Dani

    Това с татуировката ме заинтригува 🙂 И аз обмислям нова, но не мога да се реша къде точно да я направя

    • ipsy

      Еее, аз тъкмо си мислех да направя и един блогпост за татуировките ми. Би ли ти било интересно? 🙂

      • DANI

        Даа, със сигурност. Миналата година си направих първата след мнооого мислене. Хората обаче са прави, че без една може, само с една не. Много искам втота, но има поне 3 места по тялото, за които се чудя и не мога да реша…Накрая, за да не избирам, направо ще направя 3 :). Още повече, че септември ми предстои сватба (01.09 😉 ) и се чудя дали не е по-добре да я направя след това…

        • ipsy

          Йеее, честито за сватбата! Почти съм готова с tattoo blogpost-a, но реших да събера мнение и от други татуирани. Дано да сме ти полезни! <3

  • MaquiLab

    Интервю на пловдивска компания без особено присъствие в интернет – оказва се, че се занимават с услуги в интернет > интервюто е на петия етаж на странна сграда в странен квартал > в апартамента няма никой друг > двама мъже и само момиче в полугола стая с един лаптоп > следва безкрайно забавен разговор + покана за рожден ден след интервюто.

    История с потенциал, ама реших да си спестя и рождения ден и работата. Фен съм на неформалните интервюта с кафе.

  • Сузана

    На мен със сигурност би ми бил интересен пост за татуировките ти 🙂 Най-вече съвети за конкретни студия : )

  • Lana Nova

    Този пост ми подейства страхотно след днешния ден – благодаря! Чакам и блогпост за татусите, че и на мен посшедните месеци само това ми е в главата и записвам час след час 🙂 🐈

  • Галя

    Като HR бих те посъветвала да внимаваш с обобщенията, защото създава доста кофти впечатление 😉 Съвсем откровено го казвам. Някак не е ок да кажеш “Не са ми симпатични миньорите”. Има голяма разлика между това изречение и “Не са ми симпатични миньорите, които съм срещала до сега”. Ще продължавам да следя блога ти. Успехи! 🙂

    • ipsy

      Със сигурност не съм фен на генерализацията, но от моята паничка нещата изглеждат така. Иначе аз съм завършила психология и много от колегите и станаха HR-и и уважавам работата им безкрайно, но не мога да се похваля с моя опит с HR-и. 🙂 Прегръдка!

  • vanillicious

    Моят най-епичен случай от миналата година по това време, когато си търсех нова работа:
    Позицията е мениджър в център за обслужване на клиенти. Компанията е 300+ служители.
    Дамата закъсня с 10 минути за интервюто (аз бях там 10 минути по-рано).
    Обърка ми името … 2 пъти..
    Облеклото – прилепнал кожен панталон, кожено яке елек от лилава лисица отгоре (нищо лично, на мен тази комбинация ми е свръх жестока – буквално и е признак на изключително кофти вкус). Проскубана руса коса + екстеншъни и кофти сложени мигли.
    Дикция, маниери – отблъскващи. Дъвчеше дъвка и обръщаше очи все едно срещу нея стои потна батка от фитнеса.
    “Значииииии последният мениджър го уволниха, защото по цял ден си правеше някакви таблици и справки, които само той си разбираше..”
    “Да ти разкажа малко за нашата фирма.. Значииии аз съм Д**и и съм ЕЙЧАР..”
    Нали съм възпитана, поддържах разговора около 15 минути, разказах и за опита си. Обясних и какво е spreadsheed, abandon rate и CRM. Благодарих за отделеното време и си тръгнах.
    След ден ми се обади да ме покани “на интервю с БАШ шефа” .. в 15:30 на 3ти март. Пропуснах да кажа, че и този път ми обърка името. Отново два пъти 🙂 Когато казах, че вече не се интересувам от позицията, отговорът беше “Ама защоооо, позицията е толкова хубава, опитът ти е точно като за нас. И как може сега, заплата от 3 хиляди лева и то чисти. Ама ти сигурна ли си?!??!?!”. Въздъхнах лаконично и пожелах на Д**и успех в намирането на по-подходящ от мен човек.

  • Галя

    Изключително адекватен отговор 🙂 поздравления и прегръдки от мен също. Няма да обяснявам тежестта на работата на читавите HRи, тъй като това важи за абсолютно всички професии 🙂 Иначе знам, че си завършила психология, защото наистина следя блога ти 🙂

    • ipsy

      Много се радвам, че се разбрахме! <3 И исках само да кажа, че бих се радвала, ако има повече читави HR-и! Наистина мисля, че е важно с оглед на бизнес ситуацията в страната.

  • ГАЛЯ

    Всъщност дори за миг не е минавал хейтърски нюанс в коментара ми и ти се извинявам , ако така е прозвучало 🙂 Аз също се надявам да са все повече занапред, защото точно бизнес ситуацията го изисква 🙂 Иначе…не ме разбирай погрешно – аз също съм се сблъсквала с нелепици, а по-лошото е, че съм работила с такива 😀 Дори за малко да припозная една от тях в поста ти, но името не съвпада 😀
    Слънчев ден!

Leave a Reply

Related Posts