Uncategorized

Котешки истории с позитивен обрат #1

Време за нова рубрика в блога, че и без това спи зимен сън дори през лятото. Вече ще правим така, че всяка седмица да има кратки истории на моето битие, а то е по-откачено дори от Джуманджи (90s kids, ръцете горе, ръцете долу). В моя живот има няколко нормални неща: 1. имам мъж, 2. имам котка, 3. ходя на работа и всяка сутрин говоря с майка си по телефона. До тук с нормалното.

Ето няколко истории от седмицата, с които да запълните понеделника.

Почти изгледах сериала за Ел Чапо по Netflix. От една страна си мисля егати империята (все пак Чапо е милиардер и с бил на страниците на Forbes), от друга страна осъзнавам, че голям процент от мексиканците страдат вече няколко десетилетия от нарко войната – отвличания, стрелба, замесени са полицията, спец частите и правителството. Мексико се върти в затворен кръг, а един човек се е превърнал в най-влиятелния наркобос в света. Много искам с Ицо да отидем до Мексико, но според него е опасно, защото все още отвличат чужденци, а аз не искам просто да отида в Tulum, моите амбиции са доста по-екзотични и на този етап – опасни.


Гледах интервю с Alesha Dixon, която гостуваше на The Russell Howard Hour (невероятно брит предаване). Толкова се впечатлих от блатоворителната ѝ дейност, че си пожелах да съм тя поне за един ден. Това е нещо, което си представям с живота си. Да си селебрити, инфлуенсър или просто онзи човек в компанията, на когото хората вярват, е супер отговорно. Мечтата ми е да използвам каналите си за комуникация за такъв тип influence, а не просто продуктов. Искам kitty from the city да е място, на което да говорим за темите, които ме интересуват – насилие над жени, решаване на проблема с уличните животни, замърсяване на околната среда (верен гласоподавател съм на Зелените от 5 години), отпдане на деца от училище и тн. Това е мечтатата ми. Тя е много смела, но затова е мечта. Та, да се върнем на Alesha, много ми хареса, когато каза, че никога не и се струва достатъчно това, което прави, когато става въпрос за charity. Една от каузите, по които работи и дарява пари е свързана с това, че през изминалата година 137,700 момичета в UK са пропуснали да отидат на училище, защото не могат да си позволят санитарни продукти (разбирайте дамски превръзки и тампони). Бащата на Ицо ми беше разказал, че в училището, където е преподавател, много момичета спират да го посещават след 6-7 клас, защото нямат възможност и ги обещават (или директно сгодяват). И това се случва тук, на 15 км от Силистра.


Миналата седмица, на път за работа попаднах на Ел Чапо. Една седмица по-късно, той е щастливо осиновен в топлия дом на Мария. Попътен вятър, малък дон Чапито! Да, много съм инфлуенсната от нарко сериалите по Netflix. 😀

Този месец си бях отделила бюджет за бюти процедури. Не знам дори защо, но така или иначе се случи Чапо и като теглих чертата, се оказа, че това е единственото перо от бюджета, от което мога да покрия разходите във ветеринарната клиника. Декември ми е тетрис от към бюджет – подаръци, планински якета, мандарини и така бюти процедурата отпадна. После като казах на Ицо и той реши, че имам страхотна кожа и нямам нужда от допълнителни процедури. Обаче човек се подхлъзва, всички около мен си правят всякакви щуротии.

Като отварям разни сайтове за процедури и се изумявам – Премахване на двойна брадичка, PRP – Вампирски лифтинг, микродермабразио, скинбустери, ботокс, филъри… само непознати думи и в един момент решавам, че имам нужда от всичко. Нещо, което ми стеснява гъзицата – искам го! Нещо, което ми премахва бръчките и тъмните кръгове под очите – искам го! Изобщо скоро ще остаряваме ли? Ще си носим ли гордо белезите на времето или ще пием кръв от млади момчета? Не знам, но това видео е нещо, което трябва да гледате:

И това е за тази седмица! 😊

No Comments
Previous Post
December 3, 2018

No Comments

Leave a Reply

Related Posts