Йеее, отдавна не съм правила life update! Да ни/ми е честит! Случиха се толкова много неща, но има няколко по-емблематични, за които искам да ви разкажа. Вече официално имам обувки на By Far, но това не е толкова съществено, а просто се хваля. След като и тази година не ме поканиха на нито един fashion week, то какво друго ми остана? 😀

Лятото започна с командировка във Франция, които до края на сезона станаха две, де. + Коя от коя по-изморителни дори не мога да преценя, но със сигурност на първата дадох всичко от себе си да се „изложа пред чужденците“ и кавичките са напълно излишни тук.

Ето някои от по-смешните ситуации: Аз и колежката Ина сме в сутрешния полет София-Париж, до нас има момиче на видима възраст максимум 20. В някакъв момент горкото момиче решава да пита мен дали 30 минути между прикачването Париж-Минесота ще са ѝ достатъчни. МЕН? Най-големият тайм фрийк. Аз съм човек, който ходи на летището 3 ч. по-рано. Аз поглеждам часовника и й казвам, че е почти 10 и в колко е полета? Тя ми казва: „Ама как 10? 9 е.“ Аз: „А не, моят телефон автоматично се сменя във въздуха“. От 1 до 10 колко съм руса? 11. 😀 Само ще ви кажа, че в следващите 10 мин. преди да тръгнем да кацаме и пилотът да каже, че е 9 без 10 local time, момичето плачеше, а Ина и обясняваше как да си презавери билета. Не се гордея, но е малко смешно. Нашата командировка беше за годишния international convention, което ще рече от 8 до 21:00 ч., което ме беше доведело до някакво тотално безсъзнание, което съм имала още от полета, де. Едната вечер нещата се проточиха до 23:00 и се прибирам в стаята си и виждам една гъба в банята и си казвам АЛЕЛУЯ! Имам нужда си измия лицето с гъба, че го чувствам много мръсно. И така, приятелчета, се оказа, че съм си измила лицето с гъба за обувки и това го разбрах чак след като казах на колегите ми, че в банята има страаашна гъба и могат да си изтъркат индийските татуировки от партито, а те ме гледаха с недоумение. И това остава в историята на фирмата. Последното е сутринта, в която скочих с всичка сила върху леглото и то тръгна нагоре… да се затваря от към стената докато аз бях на него. В историята на фирмения чат ще остане следното съобщение:

Знам, че е рано, но имам нужда от помощ

Леглото ми се затваря към стената

И не знам как да го спра

Между двете командировки време успях да отида на планина с Ицо и на море с приятелки. Този сезон Градина ми беше като Марбела. Изкарах няколко дни на Бар Ботаник, а Ицо най-накрая се научи да кара уейк борд. Браво, бейби!

През август решихме да сменим гръцкото море с турско и поехме на едно 10-дневно пътешествие в страната на кебапа и баклавата. 😀 Беше толкова хубаво, че постоянно си повтаряхме: ТОЛКОВА Е ХУБАВО, КАТО МЕДЕН МЕСЕЦ Е! В Алачатъ имаше всичко, което си бяхме пожелали: чисти плажове, бийч барове, партита, магазини, мега вкусна храна (мега, мега) и охолен живот. Бяхме в хотел, в който хората се отнасяха с нас все едно сме им роднини на гости. Черпеха ни с кекс, чай, кафе и сладко от смокини. Навръщане останахме за един уикенд в Истанбул, за да си припомним колко го обичаме и колко не бихме живяли в него.

Забравих да кажа, че освен моите командировки, то и Ицо и имаше две пътувания без мен. Аз си страдам като го няма, но пък роднините от Силистра ми гостуват. Така през юни баба ми гостува за първи път. Водих я в Ракета ракия, за да си разделим една биричка, както и на ла гранде разходка до новия ни апартамент (той ни е първият, де), но АПАРТАМЕНТЪТ e най-емблематичната софийска атракция сред всички роднини.  

Животът, освен много хубави неща ми поднесе и много, много сълзи. През май месец се сблъсках с всякакви болести, лечения, болници. И колкото и да се притеснявам да говоря за тях, то няма какво да ви лъжа – ние с Ицо попаднахме в графа „проблемно забременяване“. В детайли не мисля да влизам, но минах през всички фази на депресията: от плач до изтощение, през затваряне вкъщи, чааак до днешни дни, когато най-накрая започнах да се чувствам окей със себе си. Не че не искам да стана майка, но аз вече имам семейство, което обичам. Да, то се състои от един човек (добре де, и Одри), но един човек е цяла вселена. Един човек е семейство и никой не може да ме убеди в обратното.

Това лято не прочетох нищо, защото не се го усетих такова, но изгледах не един сериал. Stranger things, Mindhunter, THE OA, не пропуснах ни един епизод на Last Week Tonight with John Oliver, както и Чернобил.

Още няколко акцента от лятото: Аз напълнях, Одри също, в някакъв момент и Ицо ни догони, така че септември го започнахме с яко тренки. Още не сме се изместили, но вярвам, че и това ще стане. Казали сме си, че тази Коледа сме на всяка цена в новото жилище, което ще има толкова лампички, че ще се вижда от google earth. Ходихме на градинско парти в Радостина, която беше направила шоколадов чийзкейк, който продължавам да сънувам. Биби отиде на Burning man и всички се вълнувахме ужасно много! Дори изпратихме дънкови панталони по нея. Празнувахме 4-и юли в Ирка и Лари (по-известни като the best hosts) и ядохме corn dogs. Ходихме в Пловид и празнувахме 24-и май, което ще наложа като традиция. Деца, които обичам, пораснаха. Това е! 😊

Ако най-често употребяваният глагол в този блог пост е празнувам, то значи всичко е било супер!

Следващият ъпдейт ще е около рождения ми ден. <3

P.S. Рали, благодаря ти, че провери този текст за грешки!

Прегърдка,

Ипси