Archives

Uncategorized

8 от 8 за 2018-а

Видях едно мини интервю на Биби в goguide 8 ЛЮБИМИ НЕЩА ОТ 2018 и реших да си направя моя интерпретация на годината в блога.

Музика

Тази година скъсах от слушане Bob Moses! Всичко се случи така: с Биби се връщахме от морето и тя ми каза, че Bob Moses имат концерт в Yalta същата вечер. Аз не отидох, за което все още нямам логично обяснение, но лятото имах тежки емоционални състояния, които усложниха процеса по взимане на решение (той и иначе беше сложен, де). На следващия ден бях сама вкъщи, валеше дъжд и си пуснах Bob Moses и така следващите 6 месеца не съм слушала почти нищо друго. Момчетата пуснаха и нов албум, което съвсем затвърди тяхното първо място през 2018-а година. А песента е:

Сериал

Още една година, в която превъртях Netflix и не само. Започнах с The Crown, минах през The OA, Orphan Black (който започнах силно, но последният сезон ме изгуби), но 2018-а година е годината на Sharp Objects. Amy Adams е велика в този сериал! Опс, забравих и The end of the fucking world.

Филм  

Нямам ужасно ярък спомен с филм, който ме е разтърсил, но може би On Chesil beach остави някакъв странен привкус в мен. О да, бабите, които плакаха в салона също допринесаха, но идеята за обществения натиск над секса и очакванията за него, реално могат да пресират ужасно много хората с по-нисък нагон. И ако си мислите “човече, кой не обича да прави секс?”, вярвайте ми такива хора има.

“But on this particular morning, weary of books and birdsong and country peace, Edward took his rickety childhood bike from the shed, raised the saddle, pumped up the tired and set off with no particular plan. He had a pound note and two half crowns in his pocket and all he wanted was forward movement.”

На Bohemian Rhapsody пък станах да пляскам на края на филма, а дори не съм най-големият фен на Queen. Рами Малек е НЕЧОВЕК!

Книга

Категорично и безапалеционно – Не може да бъде на Мила Михова. 100 страници, на които почти съм се напишквала от смях, търкаляла съм се по земята, будила съм Ицо само, за да му прочета откъс от книгата. Това не е книга, която ще промени живота ви, но със сигурност ще се смеете, а за мен 2018-та беше някаква странна симбиоза между много смях и много плач.

П.П. Корицата е дело на талантливата Деси Баева <3

Човек

2018-а беше много наситена от към ново присъствие в живота ми, но със сигурност човекът, който ме побутваше през цялото време беше Ицо.

Събитие

КОНЦЕРТЪТ НА BEYONCE И JAY Z! Аз съм една предвидима кифла, но този концерт беше много чакан и желан.

Пътуване

Юнски Берлин с Ицо, Вики, Тони, Мето, Лили, Мира, Иван и бебе. 5 дневна серия на нелепи ситуации, каране на колело, ядене на дюнери, партита, коктейли от индийците и тн.

Придобивка

Може би единственото смислено, което си купих беше грамофон.

+ Принт на Розалина Буркова подарък за 30-ия ми рожден ден!

Място

Софийското вкъщи, където винаги има храна, вино, музика, спокойствие. Можеш да си легнеш на дивана по всяко време, да си си ти, без очаквания, социални маски и 0 ангажименти. Да изгледаш 2 сезона на сериал без да си показваш носа навън, да ядеш паста в 15:00 следобед по пижами или бельо, а да вкъщи има още нещо много важно – КОТКА. Навсякъде по света има котки, но не са твоята.

П.П. От вчера има и Playstation, така че излизането става все по-трудно и мъчително.

Love ya, guys!

Генерално, вие сте най-якото нещо на тази година. Тикнахме още една заедно, догодина…, ще е интересно.

3 Comments
Beauty and Health

Всичко, което трябва да знаете за татуировките

Много хора ми писаха, че искат да напиша блог пост за татуировките. Тук е моментът, в който трябва да си призная, че не съм много веща в темата. Да, имам няколко красиви рисунки по тялото си, но има хора, на които искрено се възхищавам, когато става въпрос за татуировки. Затова, освен за моя опит, исках и те да разкажат за своите татуировки. Ако не ви се чете за моите, скрол надолу към чудните Антония и Мел и единственото момче в компанията, Оги.
Pull and bear pink sneakers

Първо за моя опит: имам 3 татуировки. Първите 2 са от тежък пубертет и не изглеждат много добре естетически и не са издържани стилово, но пък те са от друга епоха, която се отличаваше с тежки емоционални кризи. Третата, небезизвестното на половин България – зайчето кралица, е най-любимата и осъзната татуировка, която си направих. Всичките ми татуировки са правени при Стефан Хачикиан. Така се случи, че Ирина си направи първата татуировка при него, когато бяхме на 20 и аз буквално “видях от нея” и започнах да ходя при Стефан. Харесва ми как работи, харесва ми, че студиото му е чисто, харесва ми, че не е стереотипен татуировчик + пуска ми готина музика и разрешава Ицо да ми прави компания.

Какво трябва да знаете преди да си направите татуировка?

  1. Много артисти не татуират лица под 18 год. Имайте го предвид, ако сте под границата. 🙂
  2. Избирайте си хубави, чисти места по тялото, по възможност по-големи на площ.
  3. Хапнете и пийнете преди да отидете на сесия. И не, не говоря за алкохол.
  4. Не отивайте с най-хубавите си дрехи, дори да искате да се снимате за инстаграм и фейсбук. Възможно е да бъдете опръскани с боя.
  5. Боли ли? Да, боли, но вярвам, че хората, които отиват да се татуират си дават сметка, че това е моментът, в който ентусиазмът ти трябва да надделее над болката.
  6. Как да се грижим за татуировката, когато вече я имаме? Това е рана и първите няколко часа ще бъдете с фолио, което осигурява защита срещу инфекции на наранената повърхност. След 3-4 ч. превръзката се сваля. Тук идва моментът, в който трябва да измиете татуировката, защото в повечето случаи през тези часове се отделят малки количества кръв и лимфна течност. Аз лично не мога да си мия татуировката непосредствено след сесия и моля Ицо да го направи. Ако сте като мен – запасете се с приятел или гадже. Внимателно измийте участъка на татуировката със хладка сапунена вода, изплакнете и подсушете с мека кърпа чрез попиване.

Мазане на татуировката с антибактериален крем:

Със сигурност всеки татуист ще ви даде указания кога, как и с какво да се мажете, така че мисля да не навлизам много в темата.

Какво не правя след сесия при татуровчик? Не се къпя по 2ч., не се излагам на слънце поне 2 месеца, не ходя на солариум, не ходя на басейн, спа и морета. След зайчето имах и следния проблем: бръсненето. Златното правило е да не се бръсне, докато кожата не е напълно излекувана и сте уверени, че бръснача няма да и навреди. С лек срам ще кажа, че зайчето ми имаше естествен косъм не малко време, но пък си струваше. 🙂

Това е от мен.

Сега ще ви разкажа опита на супер ултра талантливата Антония (Knapp), Оги от Дивата Муха и Мел, с която ни събра интернета.

Антония:

Каква беше първата ти татуировка?

Първата татуировка направих, докато работех в ММ. Било е през 2003 г. според мен. Той беше чест гост в “Интерактив” и аз познавах него, така че, след като реших, че искам, поне на онзи етап, реших категорично, че той ще ми е първият 😉  Беше едно аниме геройче, което харесах на корица на някакво американско списание за манга и разбира се, по момичешки бях решила, че ще е на глезена. Емо ми каза, че това изобщо не е неговият стил, но аз го изнудих и така до ден днешен имам на десния си крак тази девойка.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Оказа се, че се справям добре с болката и явно имам относително висок праг. Още повече, че никой не те кара насила. Ако си решил, че искаш нещо и като приемем, че нищо не е съвсем безплатно, ето че можеш да подходиш и към двете със съответната нагласа – търпиш болка, даже и пари даваш, но ти самият си решил така. В противен случай просто няма смисъл! Ако само циклиш над това колко ще боли, значи не искаш достатъчно картинката на себе си.

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Доверявам се на Смокови! И двамата са рисували по мен, смятам ги за едни от най-добрите и съответно за татуистите, които лично на мен ми допадат най-много. Имат категоричен рисунък, комуникират добре и това, което за мен е важно е, че ги харесвам и за компания, за приятели, за парти…станахме си по-близки и сме споделили доста хубави моменти.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

Когато направих първата, майка ми вече не беше жива и се наложи да се справя само с тати, който толкова силно ме обичаше, че нямаше нещо, което да не ми прости. С времето му се наложи да приеме доста повече от малко момиче, обвито с цветя на глезена ми, така че не е било вселенска драма. Той просто не разбираше насладата от тези рисунки, но ги прие.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

Категорично е така! Когато татуировката не е делфинче, пеперудка или надпис с името на вече бившето гадже, няма как да не надграждаш. Няма как да нямаш нови хрумвания, които понякога се превръщат в натрапчиви идеи и докато не ги реализираш не мирясваш. Така че сега само чакам следващия прилив на неудържим мерак! Вече съм влязла в доста сериозна японска история и не мога да си позволя залитане в друга посока, иначе бих опитала и иглата на Петя Евлогиева.

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Имам 3 – един крачол, един ръкав и малката девойка на глезена.

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Има ли притеснение не трябва да има татуировка – ясно е като бял ден 🙂

Оги:

Каква беше първата ти татуировка?

Ха, това всъщност е един безумен надпис, на който до днешен, който го види и се забавлява. Можех да сложа нещо друго отгоре, но не го направих, защото за мен тя си е първата. 🙂 Може би съм бил на 16-17 и единственото нещо, което вълнуваше тийнейджърското ми съзнание беше как да карам скейт. Тогава, не знам точно защо и как, реших да си напиша “Every rider is a star”. Знам, че ще се смееш. По-забавното в случая бе, че по това време имах едно гадже, което много обичах и заедно решихме да си направим едни и същи татуси. Та надписът получи добавка три звездички след това… детска работа.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Болката при татуирането е доста различна. Хем си подготвен за нея, хем в един момент става тегаво. Разбира се, зависи коя част на тялото си татуираш. Но като цяло, това, че е пристрастяваща, е абсолютно вярно. Има си цяло изследване по случая:)

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Аз смятам, че рисуването на татуировка си е цяло изкуство и човек трябва да ходи при артиста, на който най-много му допада стила на рисуване. Аз лично съм голям фен на Вальо(Sofia Ink). Всеки път, когато отида при него, просто му казвам “искам еди какво си” и от там нататък го оставям той да сглоби рисунката. Имам някаква идея в главата си, но той изцяло я развива.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

Преди първата си татуировка, казах на майка ми “мамо, ще отида да се татуирам” и тя ми каза супер спокойно “прави каквото си искаш, кожата си е твоя”. Всеки път, обаче, като и спомена, че отивам за нещо ново, се тюхка.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

Никога не съм го мислил по този начин. За мен, моите татуировки винаги са били някакъв начин да изразя себе си или част от мисленето си и това как се чувствам в света, в който живея. Винаги съм се кефил на нарисувани хора. Истината е, че бих си нарисувал още. Още много.

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Нека помисля. Като отделни елементи са шест, но започнах да свързвам част от тях. Ще станат и повече.

Вярно ли е, че мацките с татуировки са по-секси или това са градски легенди?

Аз лично, определено се кефя на мацки с големи, цветни татуировки. Възхищавам се, че са готови да се покажат пред света така, както се харесват. Плюс това, определено изглеждат по-хардкор. Мен това ме кефи.

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Не го мислете толкова. Щом искате нещо силно – отидете и го направете, после ще се чувствате в пъти по-добре. 🙂

Мел:

Каква беше първата ти татуировка?

Не е нещо кой-знае-какво, но ми е много скъпа. Отстрани на китката, трите музикални ключа:
Фа – Familias Planetarium – Слънчевата система
Сол – Solis – Слънцето
и До – Dominus – Господ.
Заедно се преплитат и образуват истински ключ за врата.
Музиката е начинът, по който звучат чувствата, а аз съм много чувствително същество. Затова и тази беше номер 1.

Хората винаги се притесняват от болката, така че няма как да избягаме от въпроса: а боля ли?

Айде сега, деца сме раждали! 😀
Ако трябва да го опиша, е все едно си си ожулил коляното и някой минава с игла отгоре. Но това е на места, където има кокал – лакът, плешки… На мекичкото не е чак такава драма. А пък и знаеш ли какво съм забелязала – тия, “ужасните” места, мъжете ги избягват, егати слабаците! Хаха.

На кого се доверяваш за рисунките по тялото си?

Тарадададаааа! На един много близък мой човек, който познава душата и сърцето ми и ги облича в цветове! Петя Евлогиева, едно прекрасно същество, на което имам пълно доверие. Миналата зима правеше някаква серия с понита и както си драскала, направила едното с русалска опашка. Казва ми: “Това е понито Мел!” А аз: “Чудесно, искам го на бедрото!”.
Преди това ме беше питала на ръкава на едно място какво да сложи. Отговорих: “Забавлявай се!”
Много е важно артистът да усети твоя собствен заряд, за да се получи татуировката.

Как каза на вашите, когато се татуира за първи път?

А, те бяха подготвени психически. Родителите ми са рокендрол и не се вживяват за тези неща. Дори първият ми пиърсинг – на носа, ми е подарък от баща ми за 15-тия ми рожден ден.

Когато приятелите ми казваха “Без една можеш, а с една не”, си мислех, че преувеличават, но всъщност съм на прага на 4-тата татуировка. При теб как е?

От дете мечтаех да имам халка на носа заради Слаш и като пораснах достатъчно, тати ми каза: “Ако ми обещаеш, че няма да се направиш след това игленик, ще те заведа да си пробиеш носа.” И аз обещах. И сега не съм “игленик”. Същото е и с татуировките – важно е качеството, а не количеството. И аз гледам да съм такъв родител. Ако един ден дъщеря ми има татуировки, а не вафли в косите, ще знам, че съм се справила добре!

Няма по досаден въпрос от “Колко имаш?”, но всъщност – Колко имаш?

Не ги разделям на “парчета”, просто тялото ми е в музика и море!

Дай някакъв съвет на всички, които планират да го направят, но се притесняват.

Няма от какво, това не е да подписваш договор или, не дай си Боже, да се ожениш! Хаха, шегувам се!
Винаги може да се заличи, ако решиш, дори да си напишеш “Айше 1996 Созопол”, не е в това въпросът, а колко яко всъщност ще се чувстваш, като се получи! Нагласата е важна! Фактите са неоспорими – татуираните хора са най-толерантните, изпитват силна емпатия и имат широко отворени умове. А тези, които цъкат с език, като ги видят в автобуса… Е, те винаги ще са забили като коне с капаци и никога няма да виждат по-далече от собствения си нос! Тялото на всеки човек е неговият храм, той го декорира както си иска и никой, ама никой, не може да му дава нито отрицателна, нито положителна оценка! Така че, това е моят съвет: ДА НЕ ВИ ПУКА!

Снимки: личен архив на всички участници. 🙂

 

No Comments