Archives

Uncategorized

Just get ready for work, work, work

Не знам дали съм обещала да вписвам случки по-често, но и да съм, 100% съм знаела, че това няма как да стане. Не знам дали е мързел или просто неприемане на нещата насериозно. По-скоро второто, което е валидно за почти всичко в моя живот. На 8-и март бях на Пощенска кутия за приказки, където представиха новата книга на Мила Михова. Да живее Мила! Та, една от историите беше за завръщането на една девойка от Холандия и ходенето й по интервюта. Аххх, ако не ме домързи мога да напиша цял сборник или книга от случки от далечното минало, когато с приятелите ми бяхма студенти и ходехме на всякакви интервюта и накрая се озовавахме на дивана в нас с купа макарони и решавахме известно време да си спестим срещите с HR-и и софийски босове. Имам приятелка от Истанбул, която наследи бизнеса на техните, изработка на текстил. От тях купуват брандове като HM и Zara. Уви…, на мен такова нещо не може да ми се случи, така че от ранна възраст се хвърлих в света на ходенето по интервюта. Срещите с HR-и са в топ 10 на лошите ми срещи. О да, даже по-лоши от онзи батка от Радомир, с който излизах. Срещахме се 3 месеца като бях 2ра година в университета. Имаше страшно тяло и се подхлъзнах, а после най-вероятно ще кажа, че външността няма значение. Сигурно…, та този тип след 3 месеца ми писа следното съобщение “ОЛЕЕЕ, ама ти си туркиня? Не искам повече никога да се виждаме”. HR-ките не са ми симпатични точно толкова, колкото този тип.

Така бях щастлива, че скоро няма да си търся работа, че съдбата си каза „Абе, на тази май й е много скучно!“ и ме пусна по въртележката на интервютата за работа.

Ето го топ 3:

  1. Лейди бранд мениджърката идва обвита в бяла тениска Liu Jo на камъни. Започва с „Айде разкажи какво си правила“. Разказвам, а тя пуфти, което доста ме спича и решавам да млъкна, което е някъде на 5-тата минута. После тя казва „Ама ти си overqualified” и става и си тръгва. Седя мега изпотена от стрес на един стол и си казвам: WTF? Какво беше това точно?
  2. Има една българска фирма, в която аз и всичките ми приятели ходихме на интервю след като тръгна слух за HR-ката, че интервютата с нея не са изпускане. Аз, Ицо, Марин и други неведнъж сме обсъждали опита си с тази жена на по чаша твърд алкохол. HR-ката е руса, изпъната и изглеждаща леко нелепо женица. Има самочувствие, че работи в Google, а офисът е помпозен. Кани ни в една градинка в Драгалевци, която е доста внушителна. Ще те пита супер странни неща като това кога мислиш да забременееш? В моят случай – аз бях на 20. Коя зодия си? Че не се знае дали ще се впишеш измежду овните. Ще ти направи такава емоционална дисекция, че ще решиш, че най-вероятно имаш проблем. Споко, няма ти нищо.
  3. Нормално интервю за работа. Във Fashion Days имах първото нормално интервю за работа! Бях на морето за цял месец и от FD се свързаха с мен и се чухме с бранд мениджърката и шефката ни от Румъния. Всичко беше много неформално и първата ни среща беше по скайп, малко преди да отида на плаж. А след това се върнах септември в София и те ми казаха, че искат да започна и имахме още една среща, която беше в Перото. И така…, на есен с песен.

По тази тема съм си мислила, че HR-ите допускат една супер основна грешка – цялостната обстановка. Няма нищо по-хубаво от това да се видиш с някого в неформална обстановка. Може би за големи корпорации е неприложимо, но за малки фирми до 100 човека може да се помисли за срещи с бъдещи кандидати извън офиса. Не някакви ла гранде срещи, а примерно на по чаша чай в най-близкото кафе до офиса. Интервютата си остават ценен опит, но усещането ми за тях си остава по-скоро негативно, което на този етап ме доведе до една точка да помисля за бъдещето си извън офис и да се присъединя към цялата тъпла мои приятели, които са freelance. О да, със сигурност идеята да бачкаме поне месец от морето ме кара да настръхна от кеф. Правила съм го и беше велико. От друга страна съм човек, който винаги се притеснява от несигурното. Ще ъпдейтвам с работните ми драми.

… за някои неща трябва повече време, отколкото за други.

Особено за хубавите. 🙂

На този етап ми предстои:

1 нова татуировка. По-голяма от всички до сега. Мамо, обичам те, затвори очи.

Пътуване до Берлин със старите ми колеги. Липсвате ми по всяко време.

Концерт на Beyoncé.

Къмпингуване с Ицо. Няма нищо по-яко от това да се събудиш със сплетени крака, а очите ти да виждат безкрайно море.

А докато се чудя какво да правя с живота си, с Мария снимаме.

 

15 Comments
Uncategorized

10 неща, които мразя

Вместо да напиша 10 неща, които не знаете за мен, реших да впиша 10-те неща, които мразя мега много. Пак ще разберете нещичко за мен. 😀 Пък и харесването е лесно и безинтересно.

Кадър от уикенда за разкош

 

1. Помня, че Антония от Knapp беше написала същото. Думата Cena? Ама на шльокавица много ясно, бе! Тя иска цена тук и сега. Нищо, че дрехата, която ми пуска е рокля на Bella Hadid от Кан, която не просто я няма в нашия сайт, тя стурва колкото апартамента и, но тя иска Cena?

2. Онези хора, които харесват всички. Знаете ли, че работя във Fashion Days? Там покрай работата си се нагледах на блогърски войни, а пък то бг блогинга е чист кокошарник… Виждала съм жени да говорят ужасни неща една за друга, но на събитие и под снимки в инстаграм “миличка”, “зайче”, “сладурче”, “просто си прекрасна”. Всички се харесват? Не, всички се хейтят прикрито. Е, това най го мразя. Това с милосването и душичките ми е много далечно. Нека си остане така. Амин!

3. Бургери по 10 лв. Тая хипстърска мода с бургерите ме съсипва. Единствените хамбургери (както им викахме едно време в училище) бяха с шунка и кисели краставички, мега гурме. После станаха бургери и цената им се вдигна до 10-15 лв. Ама нали са инстаграм friendly и трябва да се тагваме.

4. Женички, които си просят комплименти или такива, които постоянно са болни и нещастни, за да им обръщат внимание. То са изследвания на всеки 2 седмици, едни страшни диагнози, едни филми, човек, а тя с настинка или с извинение с течение. И онези, които винаги са дебели, а са 45 кг., косата и била зле, нищо че тя е станала призори да се изправи и т н. И тях ги мразя.

5. Насилието над животни и хора, които си купуват грозни животни за по 1000 лв. при положение, че приютите и улиците ни са фул с бездомни животни. Това да биеш беззащитно, никому пречещо същество може да породи такава ярост в мен, че да се превърна в една от онези женички, които пишат коментари под постове за насилие от типа на “Ей, тоя само да го намеря…”. Животните са приятели. По-добре от хората понякога, по-разбиращи. Те не искат нищо от теб, освен да ги обичаш и храниш. Точка.

6. Гласоподаватели на ПатрЕотите, ГЕРБ и другите безобразници. Сори, ама тъпи сте.

7. Бански Triangl

8. Хомофобията и расизма. Колко малка душа имаш, за да мразиш различните от теб? Колко беден и нещастен мироглед имаш, за да мразиш различните от теб? В коя миша дупка живееш и си мислиш, че всички са еднакви? Да определяш хората по това с кого правят секс, как се казват, каква религия изповядват, каква кожа имат, къде са родени и ако това са единствените ти критерии за това дали някой “става”, моля лиши ни от присъствието си.

9. Мръсотия! Ейййй…, имах една съквартирантка ама тя гримирана, косата изправена, D&G намазано по цялото и снажно тяло, но влизаш в стаята и искаш да умреш. Никога не съм го разбирала това…, къщата ти е да е мръсна. С Монката много сме си говорили по темата и съм му звъняла рано-рано сутринта да му кажа “Брат, станах да чистя, не мога просто”. Той има същите маниакални състояния като мен и периодично се чуваме да си споделим драмите относно мръсотията, обвинявайки бабите и майките ни, че са ни обременили с този феномен чист дом, мирна глава. Но да, мръсните домове ме дразнят и не искам да гостувам на хората. Само ако поканата е поднесена по следния начин: “Знам, че не е толкова чисто, колкото ти искаш, но моля те ела за по ВИНО”. Тайната дума – вино.

10. Björk
Сигурно това е някакво велико изкуство, което аз не разбирам, но тази женица ме плаши.

Написах ги и се оказа, че има още, но ме е срам да продължавам, че накрая ще излезе, че мразя повече неща, отколкото да харесвам/обичам. И така. Понеделник е. Деликатно ви казавам, че мразя още нещо.

1 Comment