Archives

Uncategorized

Just get ready for work, work, work

Не знам дали съм обещала да вписвам случки по-често, но и да съм, 100% съм знаела, че това няма как да стане. Не знам дали е мързел или просто неприемане на нещата насериозно. По-скоро второто, което е валидно за почти всичко в моя живот. На 8-и март бях на Пощенска кутия за приказки, където представиха новата книга на Мила Михова. Да живее Мила! Та, една от историите беше за завръщането на една девойка от Холандия и ходенето й по интервюта. Аххх, ако не ме домързи мога да напиша цял сборник или книга от случки от далечното минало, когато с приятелите ми бяхма студенти и ходехме на всякакви интервюта и накрая се озовавахме на дивана в нас с купа макарони и решавахме известно време да си спестим срещите с HR-и и софийски босове. Имам приятелка от Истанбул, която наследи бизнеса на техните, изработка на текстил. От тях купуват брандове като HM и Zara. Уви…, на мен такова нещо не може да ми се случи, така че от ранна възраст се хвърлих в света на ходенето по интервюта. Срещите с HR-и са в топ 10 на лошите ми срещи. О да, даже по-лоши от онзи батка от Радомир, с който излизах. Срещахме се 3 месеца като бях 2ра година в университета. Имаше страшно тяло и се подхлъзнах, а после най-вероятно ще кажа, че външността няма значение. Сигурно…, та този тип след 3 месеца ми писа следното съобщение “ОЛЕЕЕ, ама ти си туркиня? Не искам повече никога да се виждаме”. HR-ките не са ми симпатични точно толкова, колкото този тип.

Така бях щастлива, че скоро няма да си търся работа, че съдбата си каза „Абе, на тази май й е много скучно!“ и ме пусна по въртележката на интервютата за работа.

Ето го топ 3:

  1. Лейди бранд мениджърката идва обвита в бяла тениска Liu Jo на камъни. Започва с „Айде разкажи какво си правила“. Разказвам, а тя пуфти, което доста ме спича и решавам да млъкна, което е някъде на 5-тата минута. После тя казва „Ама ти си overqualified” и става и си тръгва. Седя мега изпотена от стрес на един стол и си казвам: WTF? Какво беше това точно?
  2. Има една българска фирма, в която аз и всичките ми приятели ходихме на интервю след като тръгна слух за HR-ката, че интервютата с нея не са изпускане. Аз, Ицо, Марин и други неведнъж сме обсъждали опита си с тази жена на по чаша твърд алкохол. HR-ката е руса, изпъната и изглеждаща леко нелепо женица. Има самочувствие, че работи в Google, а офисът е помпозен. Кани ни в една градинка в Драгалевци, която е доста внушителна. Ще те пита супер странни неща като това кога мислиш да забременееш? В моят случай – аз бях на 20. Коя зодия си? Че не се знае дали ще се впишеш измежду овните. Ще ти направи такава емоционална дисекция, че ще решиш, че най-вероятно имаш проблем. Споко, няма ти нищо.
  3. Нормално интервю за работа. Във Fashion Days имах първото нормално интервю за работа! Бях на морето за цял месец и от FD се свързаха с мен и се чухме с бранд мениджърката и шефката ни от Румъния. Всичко беше много неформално и първата ни среща беше по скайп, малко преди да отида на плаж. А след това се върнах септември в София и те ми казаха, че искат да започна и имахме още една среща, която беше в Перото. И така…, на есен с песен.

По тази тема съм си мислила, че HR-ите допускат една супер основна грешка – цялостната обстановка. Няма нищо по-хубаво от това да се видиш с някого в неформална обстановка. Може би за големи корпорации е неприложимо, но за малки фирми до 100 човека може да се помисли за срещи с бъдещи кандидати извън офиса. Не някакви ла гранде срещи, а примерно на по чаша чай в най-близкото кафе до офиса. Интервютата си остават ценен опит, но усещането ми за тях си остава по-скоро негативно, което на този етап ме доведе до една точка да помисля за бъдещето си извън офис и да се присъединя към цялата тъпла мои приятели, които са freelance. О да, със сигурност идеята да бачкаме поне месец от морето ме кара да настръхна от кеф. Правила съм го и беше велико. От друга страна съм човек, който винаги се притеснява от несигурното. Ще ъпдейтвам с работните ми драми.

… за някои неща трябва повече време, отколкото за други.

Особено за хубавите. 🙂

На този етап ми предстои:

1 нова татуировка. По-голяма от всички до сега. Мамо, обичам те, затвори очи.

Пътуване до Берлин със старите ми колеги. Липсвате ми по всяко време.

Концерт на Beyoncé.

Къмпингуване с Ицо. Няма нищо по-яко от това да се събудиш със сплетени крака, а очите ти да виждат безкрайно море.

А докато се чудя какво да правя с живота си, с Мария снимаме.

 

15 Comments