01.09.2017 <3

Вече съм ви разказвала за дългия и трънлив път, по който минахме с Ицката преди да станем гаджета. То бяха драми, рев, депресии, но можем да кажем, че сложихме голяма точка на всичко на 01.09.2017 и сключихме граждански брак.

Всъщност ние сме били по-дълги сгодени, отколкото гаджета. Нещо като very long engagement. До последно отлагахме, защото към нас, както и към всички други млади двойки има очаквания за сватба. Та, около 2 год. се чудихме, пресмятахме бюджети и умувахме, за да решим, че: 1. това не е за нас, 2. това е много стрес, 3. това е много време, 4. ние нямаме толкова пари, което значеше, че трябва да изтеглим кредит (абсурд), 5. сватбата е едно мини празненство на любовта, на което повече младоженци изглеждат изнервени, стресирани, родителите им са поканили братовчеди до 10-то коляно, които те изобщо не познават. Затова се спряхме на вариант, който ни се стори най-удачен за нас – аз, Ицо, кумовете ни и Филип, който е съпруг на Диляна и наше БФФ.

Сутринта се стоварих в апартамента на Надя Сивкова, която не просто ме гримира, тя ме преобрази! Направи ми кафе, успокои ме и ме направи точно така, както аз си представях – като принцеса. Тук още веднъж искам да благодаря на Надя и да я поздравя за това, че е един истински професионалист. За съжаление в България има професии, които звучат много привлекателно за хората и всеки втори става фотограф, гримьор и модел.

Контакти на Надя: facebook, сайт и instagram

После минах през фризьорката ми Мария, с която решихме, че щом ще е сватба, нека е кок. Аз съм голямо неглиже и това е първият път, в който бях с нещо подобно на главата си.

Контакти на Мария: facebook

В 14:00 отидохме в ритуалното. Беше прекрасно! Точно така, както сме го искали и сме си мечтали. Лично и само за нас, без излишна тълпа от хора, без грозно опаковани букети… само аз, Ицо, Диляна, Даниелчо и жената от ритуалното. Плакахме, снимахме се с моя ретро Polaroid, пихме шампанско, което сестра ми беше пратила от Силистра… Беше наистина чудно. Може би за повечето хора звучи прекалено скромно, но за нас това беше всичко, което сме искали.

Целият следобед бяхме с Мария, която ни подари най-големия подарък – сватбена фотосесия. Толкова се беше постарала, че с Ицо не спирахме да повтарме, че е страхотно, приказно, че и благодарим, наистина не знам колко пъти сме и благодарили, но със сигурност е малко и може още. Тези снимки са запечатали НАС, точно такива каквито сме. Натокани, но с мръсни кецове, леко притеснени и много щастливи. Благодарим ви още много за снимките, за украсата, за най-красивите цветя, свещи, за Тундра и за това, че вие сте просто прекрасни човешки създания. <3

Контакти на Мария: facebook, сайт и instagram

Вечерта почерпихме кумовете и Филип (Филка, обичаме те!) в Craft, където пихме чудно новозеландско вино и с Диляна се радвахме на вегетарианската мусака.

Още едно благодарско на мама, която измисли най-красивата рокля и с баща ми подкрепиха купуването на халки. Благодаря ви и много ви обичам.

Благодарим и на родителите на Ицо, които ни подариха място в с.Априлци, на което плануваме да си направим къща за гости.

Като П.П. Благодарим на колегите ни (Fashion Days и Roo Brands), за това, че бяха до нас и адски много се вълнуваха. Бяхте страхотни, хора! Момичетата от FD знаят, че ги обичам адски много и са много повече от колежки за мен. Те ми организираха и моминско парти, на което имаше така мечтаната от мен, торта с пенис. 😀

този пост е едно голямо БЛАГОДАРЯ! Чете се трудно, защото е благодарствено, но пък нищо не се случва без хора и човеци.