Сменихме една цифра, нищо повече. Не се е случило нищо уау и след като сме отброили от 10 до 1 тиквата не се е превърнала в лимузина. Купили сме си календар и там сме прехвърлили всичко – хората, местата, спомените и тревогите, разбира се, че за къде сме без тях?

Аз не вярвам, че нещо се променя, защото на почти 30 има толкова много неща, които не искам да се променят. Ицо, родителите ми, традициите с приятелите да играем на безумни игри на 31ви, вечеринките с вино и брускети, котката ми, хейтърските разговори с Диляна (АЛИЛУЯ), децата и още много, много усещания, които искам да останат точно такива.

Имам една единствена равносметка за 2017-а, а именно това, че беше просто чудесна! Нямах нужда от повече, но и по-малко нямаше да е достатъчно. 2017-а е годината на хората, които ми прати вселената, годината на #FDмалкикотета, на Ипси и манекенките, “Ипси ти си леля, не си му кака”, на смеха (оооо, колко се смяхме), на Божулето (нищо, че било най-смотаното вино във Франция), на постановките и филмите, които изгледах с приятелите ми. На безумните купони, които ходихме, особено онзи, на който имаше бой (срам ме е), на сватбата и снимките, които Мария ни направи (<3), на котките, които спасих (и планирам да спасявам).

2017-а беше чудна! Не искам да променям нищо от нея, а само да ъпгрейдна следващата. Към по-добро не знам, но към по-вълнуващо. И понеже годината беше луда, ей така я приключих: денят 31-ви, часът 15:00, а мястото Витоша.

Целият аутфит е от Zara (жилетка: тук ; рокля: тук)

Снимки: Mariya Jekova Photography