Никога не подбирам темите, за които разказвам, което понякога води до някои мнооого лични истории. Та, от всички неща, които съм писала – това ми беше много трудно да го напиша. Когато става въпрос за връзки, то аз минах абсолютен мастър клас. И в навечерието на Св.Валентин, когато всичко е цветя и рози, си мисля само damn it, връзките са толкова сложни и комплексни и много често нямат нищо, нищо общо с това, което ти представят в интернет, филмите и тн. Разказвала съм, че познавам Ицо от има-няма 100 год. и от 7 години имаме връзка. Живеем заедно от 6г. и половина. Това го казвам само за интро, въпреки че повече от вас знаят. 

Това, което ни учиха по Психология беше, че всеки партньор трябва да има живот извън двойката.

Когато градиш връзка не трябва да се затваряш само навътре, а да имаш активен и динамичен живот и навън. Познавам двойки, които живеят само навътре в двойката, познавам и такива, които имат прекалено активен живот извън двойката. Идеята (както на всичко останало) е да търсим баланса – навън и навътре. Но знаете ли кое се губи най-лесно? Балансът. О да, ако си мислите, че най-често си губим телефона на без звук, но балансът разклати ли се веднъж, започват проблемите.

И тук идва трудната за разказване част.

Миналата година имах около 6 месечен период, в който аз изгубих баланса. Заживях много активен живот извън връзката и занемарих отношенията си с Ицо, на което всички реагираха с: „о неее, вие сте перфектната двойка“. Няма такова чудо наречено перфектно, нищо не е перфектно. Мисля, че всички двойки имат такъв период на търсене и губене. Ако погледнем на двойката като кардиограма с ups and downs, то перфектното би било да имаш дълги периоди на ups и редко и кратки на downs, така че гледам на всичко, което ми се случи като на кратък down, в който партньорът ми изцяло запази самообладание и изчака стоически да се върна обратно във връзката. Не съм ходила никъде физически, разбира се, но духовно бях на много места. Да поддържаш дълга връзка е ужасно трудно и съжалявам, че толкова хора се опитват да го изкарат като нещо изи пизи. Ако над всяка снимка на супер щастлива двойка в инстаграм изскачаха балони с надписи…

Откровено казано никога не съм мислила, че ще ми се случи такова нещо. Аз съм ужасно (леко дразнещо) принципен човек, когато става въпрос за връзка. Имам консервативни разбирания за връзките, приятелите, генерално отношенията ми с хората. Преживях всичко ужасно трудно и имах момент на абсолютен колапс. Не ми се говори много затова, но да кажем, че почти стигнах до болница. В такива моменти ви съветвам да се обградите, с хора, които няма да ви съдят. Ти и без това си ужасно зле и живееш в затворен кръг от тежки емоции, последното, от което имаш нужда е някой да ти каже някое от следните неща: не се прави, какво толкова, как може, о, я се стягай, а пък камо ли – не се лигави. Откровено казано само Ицо и Биби успяха да ми помогнат в този момент. Той беше силен и за двама ни, а Биби беше човекът, който ми обясняваше всичко много, много логически и обосновано. Успявам чак сега да разкажа всичко, защото ми трябваше време.

Добре съм от октомври. 😊

Имахме страхотен уикенд през октомври в Берлин. Ядохме пица, карахме колело и ходихме на невероятно парти, след което с Ицо преспахме и буквално се събудихме нови хора. Защото знаеш, че има неща, които не можеш да изживееш с никой друг. Ама нистина с никой друг. Защото никой друг няма да те обича, когато си с мръсна пижама, болен, нетърпим, ужасен, когато готвиш храни, които не стават за ядене, когато целият апартамент e в косите ти, а ти си правиш маска, с която изглеждаш като духчето Каспър, вместо да изчистиш.

Защото на този свят има само един единствен човек, но с него ще имаш ups and downs, ще е трудно, ще е гадно, ще има рев и сополи, но накрая на деня просто ще си струва. Защото има хора, за които си струва и такива, за които просто не си. Пак казвам – връзките са много, много сложни. Връзките са абсолютен тетрис, който нареждаш без да спираш, кубчето на Рубик със стотици комбинации.

Единственото, за което съжалявам е, че при единия скандал, който имахме изхвърлих картината на Насимо от вкъщи. Но хей, знаете ли какво не ви казах? Купихме си апартамент! Точно там, където искахме – зад театър, срещу бар. И за там ще купя нова картина на Насимо.

P.S. Снимки: https://mjekova.com/en/ 

Тениски: Almost a brand 

Разказвала съм за тях тук: http://bit.ly/2I8c8ye