Messy hair = messy emotions

В последно време ми се наложи да ходя на много работни срещи, където темата за блогърите в България беше сложена на масата. Не ми харесва това негативно отношениe към бг блогинга. Ако нещо се е сбъркало изоснови, е това, че имаме малко блогъри и всички брандове искат да работят с тях. В това няма нищо странно. Проблемът обаче е три странен – блогъри, брандове и най-лошото агенциите между тях, които казват този, този и този. Със сигурност някъде се загуби личния елемент и възможността да съпреживяваме някакви неща заедно. Там някъде между колагена, поредното събитие и нелепите подаръчета, остана човешката страна, която е най-хубавото нещо, което можеш да покажеш на аудиторията си. Добрият пример, емоциите и хубавата страна на живота, която не е само събития и еднотипен кетъринг. Засега успявам да стоя на страна от всичко – благодарение на работата си, която ми дава достатъчно от всичко – срещи с хора, клиенти, списания, фотосесии и още мнооого. Та, след много срещи се прибрах в нас, легнах на дивана и казах на Ицо, че този блог остава твърдо и единствено личен! Така, че ще ви разкажа какви ги свърших последните седмици. Бях в ужасна депресия! Ицо имаше много работа покрай Зелените, Да, България! и всички политически неща, с които се занимава извънработно и го нямаше много. Ама наистина много! После отиде за няколко дни до Силистра и останах сама в нас. По цяла вечер се наливах с вино и плачех и ходех като призрак на работа. Една вечер след като се прибра отново в 23:00 вече хлипах жестоко и му казах, че трябва да ми помогне, защото се чувствам все по-зле и наистина усещам, че имам нужда от помощ. Винаги си казвам, когато не съм добре, защото в един период, в който живеех сама в Борово нещата бяха излезли извън контрол. Той за щастие прие много равнодушно молбата ми и започна да се прибира една идея по-рано и по-често. 😀 Малко се поразвълнувах и покрай резервацията ни за остров Корфу, че аз ако не отида в Гърция все едно годината е била нулева и не се брои. След всички драми реших да си подаря и нещо за душата и направих режима на Дънов. Първите дни беше ад! Единият ден като се прибирах от работа бях на косъм да легна на тротоара на Каблешков, но след 3-тия всичко си дойде на мястото. Не отслабнах особено, но почувствах страхотна лекота. И нещо последно да ви разкажа. Аз съм ужасен приятел! Не търся понякога приятелите със седмици. Сърдя им се за неща, които сама си измислям и не им казвам. Обещах си да стана една идея по-читав приятел и да звъня и да питам как са като за начало, пък за по-натам ще видим. Ще ви ъпдейтна както се казва.

I am wearing: Zara outfit, London Rebel Shoes from ASOS.