I’m gonna be my own best friend
Мечтая да имам BFF. На работа сме малък екип от 3 момичета. Имаме си шефка, понеже шефка звучи гадно аз я наричам “боси”. Та, боси Вики има BFF и веднъж ми разказа как тяхното приятелство е толкова силно, че буквално friends over boys и как не се притеснява да и звънне дори в 04:00 ч. Другата ни колежка Тони също има BFF женска компания. Правят си разни предизвикателства, ходят заедно на море, приятелки са от академията. И аз. При мен винаги е.. “Ами, аз нямам женска компания”, “Нямам BFF” и накрая дори си признах, че нямам никакви sustainable приятелства. Щом всички имат, а аз не, значи проблемът е в мен. От месеци наред се чудя дали има на кого да звънна в 04:00 ч. и отговорът е, не. Тук дори не ви разказвам за други хора около мен като Рали, Ивана и други момичета, които имат мега готини компании и ходят заедно на морето и партита. Не, че не понякога всички хора, които изброих не ме викат с тях. Викат ме, но аз съм момичето, което се присламчва за компанията им за няколко часа. Нямам компания… никой не ме вика на групови морета, нямам BFF, на което да споделя най-съкровените си тайни и съм тъжна. Не винаги, разбира се, имам разнообразен живот и адски много готини познати, които ме викат на всякакви събития. Ходя на кино на открито, ям суши с колежките, присламчвам се за Рали и карам колело с нея и Ирина, правим си семейни вечеринки с foodie групичката ни (Диляна, Филип, Поли и Гената), пиша си глупости с кака, която ми е kind of BFF, но живее далече и има дете и със сигурност не бих и звъннала в 04:00, за да не я безпокоя, Жорката, с който с часове сме се смеем на това кооооооооолко дебели бяхме преди и как аз ходех на купони по пижами (запечатано е), Цветито, с която се напиваме в махалата.
Понякога искам да разкажа на някой всичките си лудости без да ме гледа странно. Искам да кажа как спасих бебе коте и всички ми казаха, че съм луда. Искам да разкажа на някой, че вече не ям месо, защото гледах видеа в youtube, които ме травмираха. Искам да разкажа на някой, че добрите вече ги наричат луди. Разказвам на Ицо, но не ми стига. И той има предразсъдъци към мен. Кара ми се “Престани с тия котки, досадна си”.
И това не е нищо. Хората, които са ми били компания в някакъв момент никога не са ми казали браво, имаш готин блог или пишеш свежи неща. Дори един приятел ми беше казал, че няма да ми хареса блога, за да не му излизат глупостите ми. Оказа се, че група непознати ме харесват повече от другите? Да, така e. И знаете ли кое е най-странното? Хора, аз наистина съм готина и мега забавна. Не е селшиф, аз наистина съм.
На тези снимки се харесвам. 🙂 Имам нова маша, по която съм пристрастена. И през ден се къдря. Мисля, че следващата (поне) година няма да ме видите с друга прическа. Благодаря и на Мария, която ми направи кичурите, за които мечтаех. Леки, деликатни и без да ми гори косата. Благодаря на мама, че ми купи този аутфит, въпреки моя отказ. Иска ми се всеки ден да мога да се обличам така, не само в Гърция. В следващия пост ще ви разкажа за Corfu. Не искам да ви обременявам с всичката тази лична информация, но исках да го разкажа. Дори вчера казах на Вики, че мои познати ще ходят на море групово и ми го казаха с половин уста, без някаква сериозна покана “Ипси, трябва да дойдете с Ицо!”. И и казах “Вики, прибирам се и ще кажа на целия свят, че нямам приятели!”. После тя ми предложи да ходим на фестивал в Румъния. И ще отида, де. Още веднъж ще се присламча в чужда компания за малко и така, както винаги.
П.П Ако има други като мен, моля ви, пишете ми.
Цялото ми аутфитче е от Zara, а еспадрилите са на Funky Buddha от Fashion Days.
Ipsy
Ами мега си яка! Напълно те разбирам и аз съм горе- долу така. Предлагам двете да си станем Friends( Kato за начало :D) . Не съм cat- person, но ще ти оценявам блога и докато ми разказваш как си спасила още едно котенце, аз мога да ти мрънкам, че с приятеля ми не можем да направим компромис и да си вземем кученце.. <3
Нямам бФф и Аз, а доСКоро си мислех, че Имам проблем, а то проблеми няма. Просто си постигнала Хармония със себе си и не си в крещяща нужда да си нон стоп залепена за някой/някоя, ПодХодящ за този етикет. Бих се радвала да се запознаЕм с теб, обаче. Имаш Едни такива Мисли, хода на които е много сходен с моя МислопоТок, та не знам, просто ще е свежо Да се запознаем. Пък и сме Две столичанки в повече, придошли от сс. Пиши ако си в мууд за соЦиализация, извън клавиатурата. И лек да е понеделника;)
Протестирам
Хелоу свежо и различно момиче 🙂 ако можеХ да напиша това Сигурно щях да звУча като теб:) в този пркрасен смисъл на нетипичните и различните;) на мен Много ми харесва колко различен и истински е блогът ти .:) споделям и подкрепям:) продължавай Да живееш според твоите правила :)))
Привет, Ипси! Доста дълго и аз се чувствах така. Всички около мен си имат бфф или групички приятелки (включително майка ми и сестра ми) и доста се чудех какво ми има, че аз нямам. Асоциална ли съм? Неприятна личност ли съм? Струва ми се, че съм съвсем нормална. Не е да не общувам с хора въобще. Даже доста ми се обадиха за рождения ден (беше ми доста странно). Понякога ми е трудно да си разказвам всичко, което мв впечатлява или притеснява на хората, за да не решат, че съм странна. В един момент осъзнах, че единствените хора, с които мога да общувам без притеснения са сестра ми (с която все още живеем заедно) и приятеля ми. Така че сега те са слушатели на дилемите ми дали да си направя блог, да пиша ли, на къде да се ориентирам (професионално или въобще). И така. Ще се радвам да си поговорим за котки някой път. И аз съм фен на тези същества.
Здравей!
Свежа си, страхотна си, чудесно е че спасяваш котенца. Аз също се присъединявам към клуба, не смятам, че имам приятели. Да, имам семейство и много добри познати, но чак приятели. Някой с когото да стоиш буден до 4:00am и с когото да обсъждаш важните и не толкова важните неща в живота.
Мхммм.. накара ме да се замисля наистина.. 🙂
Продължавай в същият дух, много радваш! С удоволствие попивам всичко в блога ти! 🤩❤️
Мила Ипси,
Aз имам бфф или поне така си мисля. Oказа се, че си ходят заедно на море и никой не ме вика, а когато попитам мога ли да дойда, едната ми каза
ако ти дойдеш, аз няма понеже обичам да ми е спокойно, а пък ти си странна и ме напрягаш
Когато мега много исках да си направя блог и споделих.. друга ми каза..ами ако смяташ, че можеш да пишеш…
Аз не мисля,че съм странна, а дали съм.. според мен съм забавна, даже ама супер много и наистина…ноооо доста често се налага да го обяснявам сама. Например, когато кажа някоя супер семшна смешка и си я повтарям пак, а после питам.. еее това не беше ли гениална смешка??
и до там.. никой не иска да продължи темата колко смешна е била.. или колко умна съм да я сътворя на момента.. такива са хората,неспособни да се насладят на някои ценни неща, но все пак .. и без тях не можем.
Целувки и продължи да присъстваш тук! Яка си и то много.