Има текстове, които пиша много трудно. Този съм го преговаряла над 100 пъти в главата си. Всеки път, когато започвах да го пиша, спирах на второто изречение.

Минаха 11 години от бала. 11 години е малко, но и много. 11 години са цяла вечност, прекарана далеч от дома и хората, които обичам там.

Ако сега ми предстоеше бал щях да искам да всичко да е различно. Не може ли баловете да ги правят на 30, когато имаш изграден стил и някакво чувство за естетика? Говорила съм с всичките си приятелки и сме на едно мнение: “Никога не бих се облякла отново така!”, “Не, не, защо изобщо излязох така от вкъщи?”. В моята Вселена все още не съм срещала момиче, което да се е харесвало на бала. Сигурно има и такива, но аз не ги познавам.

Слагам една скоба, като показах текста си на Ирина, тя ми каза, че много се е харесвала на бала. Аплодисменти за нашето момиче!

В България балът не е това, което трябва да бъде. Това е ясно, нали? Не знам дали има смисъл изобщо да се коментира. Била съм на бал на приятелка в Истанбул и беше наистина Б А Л.

Всичко момичета бяха със страхотни рокли. Локацията беше дворец, преобразен с хотел с гледка към Босфора. Музиката беше лек джаз до към 23:00, а самото придживане до мястото – всеки си отиваше от вкъщи. Никой не минаваш като циркаджия през центъра на града или квартала, нямаш дама, кавалер и всякакви други излишни и ненужни ритуали и разбирания.

В България балът всъщност е парти и аз съм окей с това. Такава ни е народопсихологията – такъв ни е манталитетът. Няма нужда да бягаме от това. Казваме си окей, да, такива сме, но ако ще е парти…, айде бе хора, дайте да го правим със стил.

Момичетата на 18 са разкошни! Имат красива кожа, хубави коси, имат чудесна енергия и всичко, от което имат нужда е нещо момичешко. Не, на бала не е моментът да изглеждаш на 30. Нито да се гримираш като за кабаре. Нито да обуеш токчета, ако до сега не си го правила.

Аз никога не ходя с токчета. О да, безумно красиви са, но аз съм 1.73 и винаги ставам по-висока от момчетата. Най-важното е, че не мога да вървя с тях.

Възхищавам се на жените, които го правят толкова умело и изглежда секси, но ако не можеш да ходиш на токчета… просто е, не е секси.

За съжаление на бала това не се намери кой да ми го каже. Чувствах се толкова зле, това просто не бях аз.

Когато си млад е толкова лесно да се подведеш по скъпи рокли, коли, тонове грим, деколтета, пера, кокове, бетонирани къдрици и паети. Не момиче, ти си красива, нямаш нужда от тези неща.

Ако сега имах бал…

Щях да подчертая всичко момичешко в себе си! Никога нямаше да си сложа изкуствени мигли. Нямаше да отида на прическа, да си направя опушен грим (това още ли е модерно?). Нямаше и да обуя токчета… да се пъхна в кожа, която не е моя. Да убия цялата си детска, чиста и красива енергия, за да бъда част от масовката.

Тази седмица си сложих малко златни сенки, червено червило, накъдрих си косата и помолих Мария да снима моите 2 бални рокли…, ако сега имах бал.

Качих се в такси, а шофьорът ме нарече момиченце.

Не веднъж, а цели 5 пъти. Оставих му бакшиш.

Роклите, които си избрах са от Sassa Björg, а Мила беше толкова мила и повярва в идеята ми. Сигурно роклите, които избрах и се сториха не много бални и официални, но истината е, че точно това беше идеята. Това са рокли, с които да подчертаеш момичешката си природа, да се харесаш, да си ти, а не като всички останали.

Балът е окей, но ще ти случат още хиляди страхотни неща. Ще учиш, момиче, и ще работиш. Ще покоряваш върхове, защото Who run the world? Знаеш.

Ще облечеш първия си костюм, ще ти се наложи и да облечеш и бяла риза и пола молив, а сега просто бъди момиче.

Тези рокли освен, че са супер красиви и са си бюджетни и можеш да ги носиш цяло лято. 🙂

Снимките са дело на Мария Жекова. Обожавам я!