Feelings

Аз съм 5% човешко същество и 95% стрес. Когато реших да създам този блог си мислех “Добре, кои са наистина блоговете, които харесвам?” и така разбрах, че всъщност освен аутфити, дрехи и други момичешки неща, харесвам да знам повече за хората. Понякога разказвам на Ицо супер безсмислени неща от типа на: “той гаджето на Kenza напусна работа за да правят собствен бранд”. Неща, които на пръв поглед са лишени от смисъл, на мен са ми интересни. Клюкарско е, да.

Аз съм 5% човешко същество и 95% стрес. През последните няколко месеца направих такива неща, че самата аз се уплаших от себе си. Напуснах работа, избягах на морето, откъснах се от токсични хора, места и разговори. Останах сама със себе си, прочетох няколко книги, изядох промишлени количества миди и мислих. Когато напуснах работа, кандидатвах в ESMOD Berlin (беше моя голяма мечта да уча там) и не ме приеха. През юли получих неочакван мейл, че се извиняват и всъщност съм приета и пак драми. Имах две седмици да намеря 10 000лв за да платя първия семестър. Не ги намерих. Поплаках си малко, Ицо ми купи няколко шоколадови яйца, изпих няколко коктейла и продължих напред. Тъкмо когато се бях отчаяла тотално от живота и си бях пуснала кръвни изследвания, които показаха, че бягам бясно към диабета, ми предложиха работа във Fashion days. Знам ли, може би най-накрая отново се случи нещо хубаво. Защо ви разказвам всичко това? Не знам, но просто ми пожелайте успех.

I am wearing: Zara skirt, Tiramisu blouse from Stones&Tifany . 🙂

I feel like I am 5% human being and 95% stress. When I decided to create this blog I asked myself “Okay, which blogs I really like? and I realized that actually, I don’t like only outfits, beauty, and clothes. I like personal blog posts, where I can learn more about these people and their daily life. Sometimes I found myself telling Hristo stories like “Did you know that Kenza’s boyfriend left his job because they have their own brand?”. Sometimes I feel like gossip girl.

I feel like I am 5% human being and 95% stress. The last couple of months I did so much unexpected things that I was scared of myself. I left my job, escaped in Varna, cleaned my life from toxic people, places, and conversations. I stayed alone, read a couple of books, ate lots of seafood and just thought. When I left my job, I applied in ESMOD Berlin (it was my dream to study there) and they didn’t accept me. In July I received unexpected e-mail in which they apologize for the mistake and actually I am accepted. Another drama. I had two weeks to find 5000 euros to pay the first semester. I didn’t find the money. I cried a bit, Ico bought me a few Kinder eggs and I continued forward. Just when I was totally desperate of life and I had had a blood test which showed that the sugar in my body is running wildly towards diabetes, I was offered a job in Fashion days. I feel like something good is happening (finally!). Why am I telling you all this? I don’t know, but I just want you to wish me luck.