Flowers

Винаги съм харесвала Цветница. Толкова хубав празник и още по-хубаво да си момиче и да си кръстена на цвете. Един ден с колежките на работа се чудихме кога да имам имен ден. Името ми се превежда като коприна, търсихме имен ден на копринките – не намерих. 89-та са ме прекръстили на Изабела, та в интернет пишеше, че Изабела празнува на 5-ти септември и ей така си измислих имен ден. Добре де, признавам си заради подаръците е. Днес сутринта събудих Ицо със следните думи: “Само да ти кажа, че преди 5 г. бях много влюбена в теб и ти беше обещал да излезем на Цветница. Цял ден стоях нагримирана и сресана. Бях си облякла синя риза, дънки и бели кецове. После цяла вечер плаках. Исках само да си знаеш.” Човек понякога не може да си представи къде ще бъде след 5 год. и това не е лошо. Понякога бъдещето е по-хубаво от настоящето. Единственото, което ме притеснява е, че всички ме ползват като Доктор по любовни драми и някой ден ще се събудя и ще реша, че искам да съм новата Кобилкина. И в това има нещо положително, де. Поне ще съм по-готина от нея със сигурност. 🙂

Облечена съм с дънки на Lee Cooper, блузката ми е шита, колието е handmade, кецовете са на NAPAPIJRI, а сакото е на любимата ми марка – Sandro. Не винаги си купувам скъпи дрехи, но ако наистина искам да е нещо, което знам, че ще нося по-дълго време – залагам на френски марки.