Не знам дали ще прозвучи тъпо и самовлюбено, но редовно ме спират хора, които ми казват “Ипси, моля те напиши нещо.” “Нещо” се оказа толкова обширно понятие, че поне 10 пъти сядах, пишех и, когато прочетях какво съм написала, си мислех колко е тъпо. Не мога да пиша guides за пътувания, защото не ходя на толкова екзотични места, имам страх от летене, гледам да не пътувам прекалено много, за да мога да се възстановявам от стреса, който изпитвам по време на полет. Не мога да пиша за козметика, защото използвам 5 неща и съм много мърлява в това отношение. За грим съвсем, защото не мога да се гримирам особено. Знам някакви бейсикс – да си сложа фон дьо тен, пудра, руж и червило. Използвам едно червено червило вече цяла година и даже нямам нужда от друго. И толкова го мислих какво да е това нещо и се сетих, че отдавна си мислех за жените, които съм срещнала в професионалния си път и супер много са ми помогнали. Нали знаете тези митове и легенди, че жените в бизнеса са bitchez, че никой няма да ти подаде ръка, че всеки гледа да те прецака. Е, аз за щастие по професионалния си път срещнах МЕГА яки жени. Като колежки, като шефове и като ментори.

Менторството за мен е социална отговорност и уважение между поколенията. В случая дори не е между поколенията, а хората с опит, защото съм срещала жени само с 5 години по-големи от мен, но чисто професионално са на много високо ниво. Аз някак попаднах на жени, които се грижеха за мен, които ме научиха на офисна култура, мейл култура, сещате ли се за какво говоря? За това как да завършиш мейл. Вики например винаги ми казваше: “Накарай ги да направят това, което ти искаш, но да вярват, че идеята е била тяхна, за да не се почувстват незначителни”. Мисля, че всичко това ми се е случило, защото не съм била преднамерена към жените в организацията. Държала съм се добре с всички. Счетовотителките ми помагаха с бюджетите, Тони ми оправяше текстовете (дори за блога:D), когато не се чувствах сигурна – питах.

На първата ми работа бях стажант, после асистент и НЕ РАЗБИРАХ нищо. Представете си ме мен, която съм завършила психология, попадам във френска фирма с 10 момчетии, които са програмисти. Тогава Зори, която беше мой отговорник, ме пое без никакви задръжки и ме учеше буквално на А и Б в рекламата. Работила съм фенси неща, работила съм и гадни неща. Бях на стаж при една жена, на която й викахме Круела Девил. Тя, разбира се, беше какво? Главен редактор в списание. По онова време си беше престижно, сега по-скоро за бг пазара и печата всички знаем, че е какво? Мизерия. Това не е да си главен редактор на Vogue, Numero или Dazed, не си Ана Уинтър. По бг списанията масово се закъснява с плащания към гримьори, модели, стилисти и прочие. И към стажантките като мен. В списанието не се научих да пиша, но, докато работех като маркетинг специалист в КОМПАНИЯ, КОЯТО ПРАВЕШЕ РЕКЛАМА ЗА ПОЧИСТАВАНИЯ В ЛОНДОН, срещнах Рали. ЗАЩОТО КАКВО? Всички почиставащи фирми в Лондон са български. Така де, в тази фирма се запонах с Рали, която беше журналист, писател, по стечение на обстоятелствата копирайтър във въпросната фирма. Влюбих се в нейното писане и реших да си открадна някакви поне мини скилс от нея. Покрай Рали, срещнах Ирина, тя написа за моя гардероб в блога си, от там ме намери Биби и всъщност се доказа още една теория на Вики, която казва, че човек може да срещне едни от най-близките си приятели на работа и покрай работата.


Продължаваме с по-фенси работата. Фешън Дейс! Преди Вики имах друга шефка във ФД, но, за да е политически коректно, няма да казвам нищо за преди В. Хората, които се работили с Вики, знаят, че тя е на светлинни години от българския мениджмънт. За едната година с Вики винаги си казвам, че това беше 1 година, която мина като магистратура по бранд мениджмънт и знаех, че оттук нататък никога няма да мога да правя комприси с лошо и некачествено свършена работа, както и с лош мениджмънт. Във ФД хората бяха невероятни и ми помагаха ужасно много. Никога не съм била на друго място, което да си беше като вкъщи. Даже малко буквално, защото си имах офисни чехли. Раздялата ми с тях беше много тежка за мен и може би е крайно време да кажа, че бях в депресия около 6 месеца и съжалявах всеки ден, че напуснах.

Но да се върнем на жените. Съпорт от жени получавам и покрай блога. Например Биби почти всяка седмица ми пише съобщение с подканване да кача нещо. Тони, която ни беше копирайтърка във ФД, заедно с рекламните текстове за телевизията минаваше и през моите текстове. Всъщност Тони и ме снимаше редовно в задния ни двор. 😀
Идеята ми е, че колкото повече жени подкрепяш, толкова повече това се връща като бумеранг към теб. Защото с хейт и баба знае и сме жени, предвидимо от нас се очаква точно това. От ранна детска възраст се започва – коя е слаба, коя е хубава, коя е грозна, коя е по-добре облечена, коя има по-хубаво гадже, кола, коя пътува повече. И като ви казвам от ранна детска възраст съм напълно сериозна. Миналата година едно момиченце от детската градина на племенница ми й беше казала, че имала грозна рокля. Когато бях дете, участвах в конкурс за Мини мис на квартала и журито ми каза „Ти си ни любимка, но майката на еди си коя ще се разсърди“. Защото всичко е съзтезание с неизяснен финал и награда. Последните години бяха много отрезвителни за мен и моето държание. Реших да правя комплименти на жените и да им казвам всичко, което искат да чуят от мъжете си, но не го чуват. Както казва една моя приятелка „Ти си по-добрият Иван!“. Защото в края на деня аз не искам да съм човекът, който е съсипал работния ден на някого с негативизъм, критика и хейт.


А 20-годишните момичета в офиса са ТИ преди 10 или 20 години и нямаш оправдание да си бич. Нямаш оправдание да си бич с когото и да било. И колкото и клише да е…, ти ще се харесваш ли? По-хубава ли ще станеш? По-умна? Или ще те повишат за сметка на гадното ти държание? For the record ще ви кажа, че Круела Девил по-хубава не стана и бизнесът й не просперира. Съществува на системи, но не стана Vogue, не го четата повече хора, тя си е същата. Смени екипа си 100 пъти, продължава да си раздава коледните награди от рекламодатели, но дали е по-успявала? Не мислА.


Така де, написах „нещото“. Не ме тъсете поне до Коледа. 😀

Ipsy 

Meow