Bye, bye summer!

Изкарах любимата си сива блуза, с която преживявам дъждовните дни. Добре де, винаги върху нея обличам тренч, но все още е достатъчно топло. Вчера на празника на София, прочетох толкова хубави неща за този град, че чак на мен ми стана мило. Аз съм от Силистра и мога да кажа само суперлативи за този крайдунавски град, София обаче ме приюти преди почти 10 години и се погрижи да преоткрия хора от миналото като Ицо. Дааа, този герой на моето ежедневие, бибсито, бибата, познат като фотограф, човекът с бормашината, единтвеният, с който съм яла сандвичи с риба тон в 03:00.

Ние се познаваме още от Силистра, годината не помня, но бяхме в ранния пубертет 6-7 клас. Аз тогава не успях да се класирам за неговото внимание, защото бях два пъти по-тежка от него. Когато отново се срещнахме беше в София, бяхме приключили с университета и аз този път успях да го убедя, че заслужавам да ми обърне внимание. Добре де, преследвах го около половин година, но крайният резултат беше такъв, какъвто аз исках.

В този град съм живяла с толкова много хора, ходила съм на купони на места, на които не вярвам някой друг да е ходил, пила съм текили, черпили са ме, черпила съм бармани, правила съм яйца в 04:00, ходила съм на купони по пижами, пили сме ром на Витоша в най-големия студ, изяждала съм всичкото сладко на Марин, била съм в барове, които вече не работят, но никога не можех да си представя, че бибата ще бъде най-готиният съквартирант. Само той яде гадостите, които готвя и казва, че са най-вкусните. Само той поръчва американския Vogue. Само с него мога да си купя изтривалка с две котета на празника на София. За да отпразнуваме още веднъж, че живеем заедно и, че всъщност дори не е гадно. 🙂

Блузата е шита, така че това май не е аутфит пост.