По пътя на репродуктивните проблеми / Част 2

Вече ви разказах за 2019-та година и първите перипетии около моето забременяване. Започнах 2020 с надежда, която бързо се изпари някъде около 13-ти март, но за това малко по-напред в текста. С началото на годината си казах, че си давам още два месеца и се връщам при Д-р Ганева през март. Е, двата месеца минаха изключително бързо и в началото на март се оказах пред кабинета ѝ. Обсъдихме как продължаваме напред и решихме, че още през този месец ще направим първата инсеминация.

Вътрематочна инсеминация (IUI) е най-леката възможна асистирана репродуктивна процедура/техника. Няма болка, няма стимулация в повечето случаи или ако има такава, то тя е много лека. IUI напомня на цитонамазка. За съжаление обаче, IUI е техника, която има нисък % на успеваемост. Да, запознах се с дама, която има близнаци след IUI, но като цяло успеваемостта е ниска. Въпреки това, е процедура, която се прилага на много двойки преди да се премине към инвитро оплождане. Щадяща е и си струва да е опита. + може би много от вас познават Ивана Александрова, която отговаряше на всичките ми въпроси свързани с асистираната репордукция понеже се движеше няколко месеца пред мен. Та, знаех от Ивана, че за да кандидатстваме за Фонд за асистирана репродукция имаме нужда от 4 опита IUI.

На 12-ти март бях на преглед при Д-р Ганева, за да уточним изследвания, евентуална овулация, която разбира се, таймира с поставяне на ЧХГ инжекция. Бях много щастива и обнадеждена! С Ицо бяхме напълно убедени, че ще стане от първата инсеминация. Доста наивно от наша страна, но със сигурност помагаше това, че не четяхме твърде много в интернет. Трябва в такива ситуации да се намери баланс между информираността и доверието в лекаря. Аз съм вече почти в 6-тия месец на бременността си и продължавам да съм почитател на това да се доверявам напълно на един лекар и да чета много селективно и при нужда. Както знаете обаче, на 13-ти март светът спря. Много клиники за асистирана репродукция предпочетоха да затворят врати и да изчакат по-спокойни времена. За огромно щастие, МЦ Щерев не беше сред тях и на 17-ти март, Д-р Ганева направи първата ми инсеминация.

Съвсем честно казано, при нас не проработи нито при първата инсеминация, нито при четвъртата, когато направихме и реинсеминация, което ще рече – една преди спукването на доминантния фоликул и след спукването му, когато вече беше настъпила овулация. Понеже съм доста нетърпелив човек, искам да ви кажа, че от март до юли бях направила всичките 4 инсеминации и бях готова да подам документите си към ЦАР. Бях почивала само един месец, в който ходих на море.

Никога няма да забравя как юли месец имах час при Д-р Ганева и точно този ден тя се падна под карантина. Така се озовах при Проф. д-р Таня Тимева, която като видя досието ми в Щерев и темпото с, което правех процедури, само ме погледна и ми каза: „Ти си много отдадена и ти гарантирам, че ще стане“.

Да се върнем на Фонда за асистирана репродукция – що е то? Както ви казах в предния блог-пост, много хора пишат директно на страницата на МЦ Щерев във фейсбук с въпрос: Колко струва едно инвитро? Една инвитро процедура струва доста, но за щастие в България имаме много добре работещ Център за асистирана репродукция към Министерство на здравеопазването. Да не каже, че може би е един от напълно работещите центрове с много добра организация.

Как се кандидатства?

http://car-bg.org/apply.htm тук можете да прочетете повече. Супер лаишки ще кажа, че тъй като ние не успяхме да кандидатстваме с изследванията ни, понеже бяха гранични резултати, то кандидатствахме с диагноза неизяснен стерилитет на база на 4-те опита IUI. Документите се изготвят от лекаря, с който вървите по този път и администрацията на болницата (всяка болница за асистирана репродукция има такъв отдел). Пускането на документите става за няколко дни и се изпращат по куриер за ваша сметка. И тук идва моментът за един мит – преди години, процедурата по пускане на документи – получаване на финансиране от ЦАР, е била изключително тромава и е отнемала страшно много време, дори година. На този етап, ЦАР работи безупречно и отговорът от тях се получава по куриер до максимум месец, месец и малко.

В нашия случай, още през август имах одобрение за първия си опит инвитро (IVF) и си дадох малко време да се настроя психически. Откровено казано – беше ме малко страх. Бях чела стотици истории на хора, които тъкмо си получават документите и се оказа, че в същия месец забременяват случайно. Та, казах си, че ще опитаме още два месеца, но със сигурност няма да си давам твърде много време, защото вярвам адски много в медицината и знаех, че времето не е на моя страна. Изчакахме още два месеца, в които чудото не е случи и през октомври бях пред кабинета на Д-р Ганева. О да, прекарала съм стотици часове пред кабинета ѝ, което на днешна дата е в моя полза, защото познавам голяма част от персонала на МЦ Щерев и с русата дама от касата сме си на ти.

На 15-ти октомври започнах първата си стимулация за инвитро по къс протокол, което ще рече от 2-рия ден на месечния ми цикъл. Адски много пъти съм разказвала на приятелките ми какво е инвитро, включително и на майка ми, която си мислеше, че: 1. е процедура със супер висока успеваемост и не се забременели само двойките, които не са опитали и 2. неясна процедура, където ти връщат ембриони. Всъщност, не. Ако трябва да обясня отново на мама или приятелки ми, то бих казала следното: инвитро процедурата е на четири етапа: стимулация (на естествен цикъл, дълъг или къс протокол), пункция на фоликули, оплождане и ембриотрансфер. Всеки един от етапите си има своите специфики, затова ще говоря от моя опит, а повече можете да прочетете тук: https://shterevhospital.com/invitro/art-inseminaciq-i-invitro/in-vitro-oplojdane-ivf/procedurata-pri-nas

Както казах, започнах стимулация с различни препарати, които ми назначи Д-р Ганева. Няма да влизам в детайл, защото не съм медицинско лице, но това, което мога да кажа е, че тялото ми реагираше добре като за първа стимулация и произвеждах голямо количество доминантни фоликули. В началото на ноември беше и първата ми пунцкия на фоликули, която се случва под пълна упойка. На днешна дата мога да кажа, че може би за лекарите това е по-скоро рутинна процедура и за самата мен беше до някаква степен такава, единствено и при двете пунцкии имах ужасни болки през първите 24 часа, които наподобяват супер болезнен менстурален цикъл, както и при двете пункции имах по 17 яйцеклетки.

Следва оплождането, за което е нужен вашият партньор, който най-често чака пред IVF центъра, където дава свеж материал. Оплождането при нас беше ICSI – „Процедурата наподобява класическото ин витро оплождане, с тази разлика, че с помощта на микроманипулаторна система се избира един сперматозоид, който се инжектира в цитоплазмата на яйцеклетката“. (информацията е от сайта на МЦ Щерев с цел максимална акуратност). Получените след оплождането ембриони се отглеждат между 3 – 5 дни в лабораторни условия. Нашите и двата пъти ги чакахме до 5-ти ден, като на първият ни опит, за който разказвам, имахме два, 5 дневни бластоцита.

Понеже през тези месеци бях супер фен на видеата на Desi Perkins имат плейлист с видеа, които се наричат Our Fertility Journey в 14 епизода, та бях се поинтересувала от нейния лекар, който препоръчваше замразен ембриотрасфер (ЗЕТ). Тази поредица е една от най-добрите, които много ми помогната в тези смутни времена. Та, още когато се събудих от пунцкцията казах на Д-р Ганева, че искам ЗЕТ. Това го направих малко на своя глава, което се оказа супер добра идея, защото имах време да се възстановя и отдуя (понеже бях адски подута и имах лека хиперстимулация). На втория ми успешен трансфер през 2021-а година също избрах ЗЕТ, но за това в следващия блог-пост.

И така, замразихме нашите 2 снежинки. Бях малко нещастна, че от 17 яйцеклетки се оказах само с 2 бластоцита, но винаги си казвах: „не се притеснявай, на теб ти стига и един да се хване“.

Дърпаме времето напред и кацаме на месец декември. През декември 2020 бях по-напред, отклкото през декември 2019-та, но отново не бях бременна. За щастие имах 2 снежинки (или както моите приятелки ги наричаха – малинките) и реших през декември да ги транферирам обратно в мен. Викам си: коледно чудо. Е да, ама не. През декември цялото ми семейство и това на Ицо се тръшнаха с Ковид-19, но какво да ви кажа, истински се тръшнаха. Бяха адски болни и странното е, че всичко започна от деня преди трансфера, когато мама ми звънна и ми каза, че е положителна. Следващите дни, да не кажа месец ми бяха като влакче на ужасите, на което аз бях най-отпред. Мина трансферът и останах в нас като реших да не си взимам болничен, а да работя. Лоша идея номер 1.

Ако имате възможност, след трансфера почивайте! Не, не се залежавайте, но всяка работа си има стрес, а моята около Коледа беше нетърпима. Добрах се някак до 20-ти декември, когато беше първият ми ЧХГ тест. Тук вече цялата история се обърква. Отивам на тест в МЦ Щерев (моля, имайте предвид следното, в лабораторията на Щерев ЧХГ излиза до час – click за лаборатория) и се прибирам около 11:00 ч. Беше неделя. По същото време в Силистра, където живее семейството ми, сатурацията на дядо ми, който е болен от Ковид-19 започва да пада до нечувани размери. Викат линейка, успяват да го закарат до Бърза помощ и да го интубират. Аз в нас се оказвам с положителен тест. Много съмнително ЧХГ – 17,230, но Д-р Ганева ми казва, че ще се борим и продължаваме да пускаме ЧХГ на всеки 48 ч. 20-ти декември ми е най-черният ден… Същата вечер дядо ми почива от Ковид-19, но семейството ми решава да каже само на Ицо, а на мен ми оставят новината за следващия ден. Будя се с това и следват няколко дни на тотално умопомрачение между дома и лабораторита на Щерев.

ЧХГ-то ми ту се удвоява, ту не. Пускам ЧХГ дори на сутринта на 25-ти декември. Последното, което пускам е на 08.01.2021 – 1564 (не, не е високо, беше вече 27-ми ден след трансфер). Д-р Ганева ме гледа с вагиналния ехограф и така и не намира плоден сак. Разбираме се, че чакаме да започне цикълът ми и да се изчистя от само себе си. Така и се случва (за щастие без медикаменти и тн.), няколко дни след последната ни среща започва, но не къде да е, а в офиса. Това може би беше повратният момент от целия ми път в опитите за забременяване. В офиса се оказвам в ужасно тъпа ситуация, в която през ноември, когато съм била в 3 дневен болничен след пункцията, съм объркала три фактури. В същия ден, в който ми започва абортът на работа, става и някакъв страшен батак, в който началници ми се карат. Искат от мен да компенсирам фирмата за загубите… някакви страшни щуротии. Прибирам се вкъщи и започва един наистина болезнен цикъл, непознат за мен до този момент. Цялата съм бледа като платно и ме избива на студена пот. Плача, обаче не заради аборта, а заради работата си. На следващия ден с Ицо задружно решихме, че ще се стегнем малко финансово и напускам работа, за да да изкарам следщото инвитро у дома. Така и направих. Най-добрата ми идея, ever! Най-лекото, приятно и успешно инвитро беше само няколко месеца след загубата ми. От 01.03.2021 вече не бях на работа и започнах да посещавам психолог, за да превъзмогна загубата по дядо ми и малкият бластоцит. В МЦ Щерев има психолог, който помага на двойки с репродуктивни проблеми: click към психолог. Ако имате нужда – не се колебайте! Някои житейски ситуации не могат да бъдат превъзмогнати без помощ от специалист!

И няколко финални думи преди да минем към най-хубавата част – моят успешен инвитро опит, който расте в мен вече цели 21 седмици.

Какво да не казвате на хора, които преминават през асистирана репродукция?

– при еди-си-кой е станало от 10-тия инвитро опит (вярвате или не, това ми го каза страшно близък приятел). Приятелите ви имат нужда от надежда и подкрепа.

– успокой се (това не знам как се очаква да стане, когато цялото ти свободно време минава в клиника за репродуктивни проблеми).

– искаш ли да се видим и да ми пипнеш корема? Не, за бога, не искам да ти пипам корема за берекет и плодородие. Също съобщение от инстаграм от що-годе адекватна жена, която познавам покрай работа.

– ако сте роднина, спрете да питате: кога? Ооо, чакаме ли вече внуци? – ако дамата откаже алкохол. Много жени не пият около пункция и трансфер. И честно казано, мили родинини, вие конкретно нищо не чакате.

– веднъж щях да се виждам с приятелка, която каза, че няма да може, защото оправя багажа на бебето си. Попитах я не може ли по-набързо да го оправи и да се видим следобеда? Отговорът ѝ беше: „оффф, Ипси, нищо не разбираш от бебешки багаж“.

Да, за съжаление беше права. Не по мое желание.

Спирам до тук. Ще допълвам списъка, с в 3-та част ще включа и добрите примери затова какво да кажеш на човек, който минава през трудния път на забременяването.

Благодаря ви, че ме четете! Този текст стана дълъг, но беше много отлаган във времето.

Не сте сами! <3