По пътя на репродуктивните проблеми / Част 3 – Щастливият край е напълно възможен
Да не губиш надежда… едно от най-трудните неща в периода на трудното забременяване. Можеш да заглушиш всичките си вътрешни демони, да се държиш, да ни ти става мъчно при вида на всяко бременно коремче, но да не губиш надежда е „Мисията невъзможна“, а аз не съм Том Круз и понякога се губех, намирах и пак губех. Сложно е…, ако знаех, че през ноември 2021 ще съм бременна, то може би щях да имам много по-лека пролет, но никой от нас не идва с фабрични настройки за предвиждане на бъдещето, затова пролетта на 2021 беше гадна, трудна и мина в опити да излекувам травмите си. Както вече ви разказах, това беше периодът, в който си останах вкъщи. Бях малко объркана как точно ще се издържам, как ще допринасям за семейния бюджет, но бях сигурна, че ако искам да забременея – известно време трябва да стоя далеч от работния стрес. Когато през 2019-та пуснах първия edition на Kitty talks нямах точна концепция за приходи и евентуално за какво ще ги харча. Е, 2020 много ме улесни в това отношение и всички изкарани пари ги вложих в инсеминации, изследвания, операции и тн. 2021 пък всичко спечелено от Love edition го влагах в това да се издържам. Едно момиче ме беше питало в Instagram дали още си плащам процедурите с печалбата от картите ми (като цяло, не питайте хората такива неща), но за щастие картите много ми помогнаха през 2021, за да мога да ходя спокойно в Щерев, а не на работа. Много жени са ми разказвали колко гузно са се чувствали от това, че не ходят на работа, но вярвайте ми може да бъде адски трудно и напрягащо. Репродуктивните лекари на МЦ Щерев са на първия етаж в един дълъг коридор, в който редовно можете да видите жени с лаптопи или слушалки, които работят. Нека бъдем емпатични към пътя, който си е избрала всяка жена.
Е, да се върнем на мен. Бях ви разказала, че тялото ми реагираше супер на стимулации, пункции, трансфери и не ме предаде в нито един момент. Единственият проблем се оказаха килограмите. Бухнах като сода за хляб в кисело мляко и се подух. Чувствах се много некомфортно, защото бях +10 кг за една година – микс от стрес и хормони, а и може би ядене. Търсех комфортна храна, приятни усещания и със сигурност не броях калории.
С Ицо решихме преди следващото инвитро да се подготвим и започнахме да спортуваме. Тук ще вметна, че планирахме да се завърнем при Д-р Ганева през месец май, но плановете ни леко се промениха, защото през април оперираха Ицо от варикоцеле. Искам да разкажа малко повече за този период. Пролетта си пуснахме генетични изследвания, на които ни изпрати Д-р Ганева. При мен излезе, че имам вродена тромбофилия, а при Ицо беше налице висок процент на сперматозоиди с фрагментирана ДНК (not okay). От генетичната лаборатория назначиха на Ицо консултация с уролог/андролог. След консултацията Ицо беше напълно убеден, че трябва да се оперира, а аз – не. Урологът беше казал, че до края на годината ще съм бременна, а за мен това беше още време, което аз не бях окей да чакам. Стиснахме си ръцете с Ицо, но му казах, че ако до юли нямаме + резултат на теста за бременност, веднага започваме втората инвитро процедура.
През това време си подготвих документите, консултирах се с Д-р Ганева и Д-р Яначкова (следящият ме ендокринолог в МЦ Щерев, тъй като имам Хашимото и поддържахме ТСХ под 2 за инвитро и трансфер), които ми дадоха зелена светлина да се ваксинирам за COVID-19, одобриха ме от Фонда и започнах да тичам по 100 км на месец, за да вляза във форма.
Операцията на Ицо очаквахме да е по-лека, но всичко се случи твърде бързо и все още имам въпросителни дали изобщо трябваше да я правим, но за това ще ви разкажа малко по-напред в текста.
Минаха си 3-4 месеца и стана юли. Познайте дали имахме положителен тест за бременност? Твърдо не. Това да ви кажа честно е един от моментите, в които бях започнала да губя надежда, а… бях толкова близо до успешния опит. Юли месец отидохме на едно разточително море, а веднага след него бяхме кацнали в кабинета на Д-р Ганева. Бях взела и Ицо с мен, за да поговорим за спермограмата му. Изговорихме всичко и решихме да започнем стимулация през август, а в дупката, която имахме да си пуснем всички възможни изследвания и да видим как е хавата. Защо мисля, че операцията на Ицо беше крайно излишна? Пуснахме наново ДНК фрагментация в МЦ Щерев (Sperm Chromatin Dispersion тест) и разширена спермограма, която се оказа влошена, в сравнение с тази от преди операцията. Д-р Ганева също имаше подобни съмнения… Моите резултати пък се оказа, че никога не са били по-добри.
Какво превех лятото? Както вече ви казах – спортувах яко, готвех си всеки божи ден домашна храна, пиех много вода и започнах да приемам добавки. Моят дневен микс включваше: Regulatpro Metabolic концентрат – според мен много ми помогна за общото ми състояние. Пих го целия месец преди пункцията (ваденето на яйцеклетки). FH PRO за репродуктивното здраве на жените. Витамин Б12 и фолиева киселина като и двете ги пих в метилирани форми. Август месец решихме да не пътуваме никъде и да се отдадем изцяло на почивка и стимулация. Беше приятно, защото бяхме единствените двама, които бяха останали в горещия град, но пък придвижването до МЦ Щерев беше лесно. Започнах стимулация на 15-ти август, а самата пункция беше на 29.08.2021 (неделя). Тук искам да кажа, че съботата преди пункцията бях с моята приятелка Ирка, която ме води на обяд, пихме коктейли (подчертавам това, защото може би не бях супер стриктна с всичко) и накрая завършихме в Руската църква. По прицнип съм умерено вярващ човек, а и леко объркана от етноса и религията си. Беше странно да порасна като туркиня в християнско общество и трудно се припознавах в мюсюлманските празници и обичаи. Та, все пак реших да послушам Ирка и двете пуснахме по едно дарение и бележка с пожелание в кутия оставена за целта.
Пункция, 29.08.2021:
Беше разкошен слънчев ден, а за огромно мое щастие сутринта първият човек, когото видях в IVF центъра беше ЛЮБИМАТА ми акушерка! Тази дама толкова добре се грижеше за мен, че все едно мама беше с мен през цялото време. Може би не трябва да издавам, но преди пункция по принцип се прави клизма (да знам, изобщо не звучи секси), но след като ѝ казах, че съм си направила домашна, тя ми каза: „окей, Ипек, тогава изобщо няма да те мъча“. Пункцията мина по мед и масло! Нищо общо нямаше с предната ми, която ми беше супер стресираща. Влязох в операционната, където ме чакаше Д-р Ганева с екип от лекари, анестеолози и моята акушерка. Анестезеоложката ме милваше по лицето и ми говореше: „Сега ще ти сложа малко въздух на устата, но не се притеснявай, ти след мако ще заспиш, а и това е хубаво за кожата“. Това е последното, което помня. Събудих се в стаята си, където акушерката ме чакаше с бисквитки и кафе, пусна ми ТВ и гледах Скуби Ду. Посети ме и ембриоложката, която ми каза, че от мен са извадили 17 яйцеклетки (предният път пак имах толкова) и, че съпругът ми е дал материал. След няколко часа вече си бях вкъщи. Отново имах болки за няколко часа, както и малко високо кръвно, но на 30.08 се събудих и буквално ми нямаше нищо.
На следвашият ден ми звъннаха да ми кажат, че имаме цели 9 оплодени яйцеклетки, на третия ден от пункцията бяха станали 10 (единият се беше разделил, казано леко лаишки) и на 5-ти ден бяха 6, което беше огромен успех за нас, защото знаехме, че с тази бройка ще имаме вариант за няколко трансфера. Бяхме леко казано щастиви. Отново замразихме бластоцистчетата и зачакахме да мине един цикъл и на втория да започнем процедура за трансфер. Мина септемврийският цикъл и зачаках октомврийския за трансфер. Той пък взе, че супер ме измъчи и закъсня с цели 10 дни, което понякога се случва след пункция, но както се сещате аз бях адски нетърпелива.
ЗЕТ (Замразен ембриотрансфер), 28.10.2021:
Не помня кога точно ми дойде, но когато се случи дадохме старт на естрадиоловия препарат, който се пие от ден едно на месечния цикъл, в който ще се прави трансферът. Започнах да ходя редовно при Д-р Ганева, за да решим кога да направим трансфера, като тя препоръча на този отново да върнем 2 бр бластоциста, тъй като аз имах някаква чуденка дали да не направим 6 трансфера. Казвала съм ви, винаги слушам лекуващия си лекар, затова изобщо не съм оспорвала решението на Д-р Ганева. Определената дата за трансфер беше 28.10.2021 (сряда). Денят беше като при пункцията – слънчев, без нито един облак в небето. За наш късмет точно тази седмица ни се счупи колата и отидох с такси в МЦ Щерев. Часът ми беше в 13:00, отивам и какво да видя? МОЯТА АКУШЕРКА! Докато я виждам и пиша смс на Ицо, че съм супер щастлива и имам много добро усещане. Обличам си нощничката, която ми дава и зачаквам. Преди трансфер се бие една инжекция, такъв лаик съм, че дори не съм питала каква беше, но от нея ви става доооста приятно и се отпускате. Понеже бях с още едно момиче в стая, която беше при Д-р Андреева, ако не се лъжа, искам да ви кажа да не се шашкате затова как протича трансферът. Момичето, с което бях в една стая ѝ правиха трансфер на пълен мехур (трябваше да пийне доста вода и да се стиска), докато Д-р Ганева прави трансфер само и единствено на напълно празен пикочен мехур, така че непосредствено преди трансфера трябваше да пишкам. Споделям го, защото е важно и масово се тръби по форуми, че едва ли не, ако ви направят трансфер на празен мехур е лошо. Е, и двата пъти, в които бях забременях беше на празен мехур. На трансфера бях с Д-р Ганева, акушерката, още една дама и ембриоложката, която донесе моите два размразени бластоциста. Емрбиотрансферът е лека процедура, поне при мен беше така и двата пъти. Докато чаках Ицо пред болницата, защото както ви казах нямахме кола в този период и той идваше да ме събере със Spark, беше някакъв… супер магичен момент. Синьо небе, жълти листа, лек вятър, разкошно слънце, взех си от кафето едно мляко с какао и седнах на пейките пред Щерев. Чантата ми беше отворена и едно листенце падна в нея и реших да го приема като знак и да си го запазя.
Тръгнах си от клиниката с доста лекарства, които след +тест приемах до 12-та седмица. От ден едно на трансфера започнах да си поставям хепаринов препарат 0,4, който си слагам и до днес. 10-те дни до теста са ужаaaснo мъчителни за двойките. Понеже бях безработна, то не мога да кажа, че съм правила нещо много специално през тези 10 дни. Времето още беше хубаво и се разхождах с приятелки, не спазвах режим, ходих на гости, ядох бургери, шоколад и си бях казала, че нямам какво повече да направя. Единствено не приемах алкохол и кофеин.
Събудих се на 9-тия ден и се сетих, че в нас имам една кутия тест за бременност, отварям го и какво да видя? Вътре има не един, а два. 😀 Бях чела стотици коментари, че така не се прави, но веднага се изтрелях в тоалетната на първия етаж и направих първия. Видях я… втората чертичка беше там. Втори тест – чертичката още по-осезаемо се виждаше. Ревах в тоалетната, звъннах на майка ми, после писах на всичките си най-добри приятелки (да, включване на живо от тоалетната). Събудих Ицо, който беше КЛАСИЧЕСКИ ИЦО!!! Будя го с думите: „Бейби, бейби, виж на два теста има втора чертичка“, а той: йеееее, да, наистина има и пак заспа. Тази събота беше една от най-хубавите в целия ми живот. С Ицо и Ирка бяхме на разходка в Ботаническата градина на околовръстното, после хапнахме, бяхме на изложба биенале на стъклото, още разходка, после вечеря… На следващия ден все пак трябваше да отидем до лабораторията на Щерев, за да видим как върви ЧХГ-то, защото беше рано за честитки. Докато се приберем от Щерев до вкъщи и резултатът беше излязъл: 206,600, след 48 ч. повторихме: 564,500 и спряхме да пускаме ЧХГ и зачакахме първия преглед при Д-р Ганева. Прави се около 10-14 дни след положителния тест. Отидох точно на 10-тия ден след + тест на 19.11 (2 дни преди рождения ми ден). Цялата треперех, може би и Д-р Ганева с мен в ритъм, сложихме вагиналния ехограф и се появи най-красивата точка на света. Беше мъничка, но вече имаше пулс и чухме сърце (от двете върнати бластоцистчета се беше захванало едното). Понеже и мед. сестра на Д-р Ганева вече ме познаваше, та стояхме трите и гледахме точката и не можехме да спрем да се усмихваме. Д-р Ганева ме следеше до 12-та седмица. Имах безпроблемни 12 седмици и най-важното – без кървене. Е, повръщах адски много, но ми беше хубаво. На Коледа бяхме с Ицо сами вкъщи и аз повръщах, но грам не ни пукаше и само си чакахме прегледа при феталния морфолог след нова година.
На 05.01.2022 бях на първия си скрининг тест, познат още като биохимичен скрининг, който представлява ултразвуково изследване на плода и взимане на кръв (имайте предвид, че кръвната проба се дава предният ден). Моята приятелка от МЦ Щерев ми препоръча Д-р Васил Калев. Д-р Калев може би е най-младият лекар, който съм посещавала и същевременно лекарят, на когото съм се доверила на 100%. Толкова адекватен, така добре ми обясни всичко, такова спокойствие ми вдъхна, че не се поколебах нито за секунда да се запиша при него и на втора фетална морфология. Едно от качествата на МЦ Щерев, които харесвам е, че дават шанс на страшно много млади лекари да специализират при тях и да останат в България. Д-р Калев е такъв пример. Той ми каза, че бебето се развива разкошно и, че залага на момче. Питах го дали да си правя пренатален тест, но той каза, че няма нужда. Е, направих на своя глава – 100% момче и наистина нямаше нужда, но за все пак е огромно щастие, че бебето е здраво и няма никакви аномалии. След прегледа при Д-р Калев имах последен такъв при Д-р Ганева, която официално ме дипломира от IVF отделението и имах огромното щастие да се преместя на втория етаж при бременните дами. Имам пакет в МЦ Щерев и избрах да се следя при Д-р Коновалова, така че моята история продължава. Вече съм във 23-та седмица и съм адски благодарна на всеки от екипа на МЦ Щерев, който се грижи за мен през последните 3 години. Винаги съм се чувствала подкрепяна, обгрижвана, разбрана и не съм губила доверие в екипа. Ще бъда вечно благодарна на всеки един, който спомогна за забъркването на приказния микс от любов и наука. На всеки ембриолог, който се докосна до замразените ми снежинки и беше първата им „детегледачка“. Адски ми е спокойно като знам, че имаме още 4 замразени бластоциста и имаме шанс някой ден отново да опитаме.
А дотогава… магията расте в мен. <3
No Comments