Life Update

Вчера фейсбук ми пусна някаква нотификация, че 3000 и кусур души чакали новини от мен, а аз съм се била загубила. Хора, имате ли го големи очаквания към мен? Недейте да имате! По натура съм несериозна, мързелива и блогът ми е личен. Появата ми с някакви красиви дрехи, е защото се харесвам в тях, а не защото имам претенции, че много разбирам. Добре де, факт е, че комбинациите ми не са лоши, но тук гледам да споделим лични, момичешка драми и мисли. Преди да мина към житейските ми случвания от последните дни, искам да кажа, че единствената отговорност, която поемам към четящите котета е да не ги подвеждам, че нещо е супер яко, а то да е тотал щета. Няма да рекламирам неща, които не ме кефят. То не, че някой ми е писал за реклама, де. Те си знаят, че съм лоша котка и не мога да търпя чужди претенции на моя територия.

Както и да е, аман с тези блогинг простотии. Последните ми страдания са около откриването на Хашимото в моето снажно боди. Демек, имам автоимунно заболяване. Според моята приятелка Д. няма какво да се плаша нищо нямало да стане, но с тъга откривам, че колкото и да не ям, спортувам 6 пъти в седмицата и тн., най-вероятно няма да стана манекенка. Понеже бях разбрала, че няма да стана млада манекенка, надеждата ми беше поне да се присламча към възрастни манекенки ала Наоми Кембъл (колежките ми знаят за какво говоря). И това нямало да стане. Явно просто ще съм дебела котка и това е. Уважавам всички хора, които се чувстват комфортно в тялото си. Аз просто не се. Приемам всякакви съвети за хранене подходящо за хашимотка.

Тази болест се появява и в година, в която си казах, че освен котешка майка, мога и реално да помисля над въпроса за деца. Едно мое детско обещание: “Първо дете преди 30 и точка!” упорито ме преследва и ми говори, че закъснявам и наближавам моята 3.0. версия. Хашимотото и на това влияело. На забременяването, самата бременност и тн. Аз като човек с изключителен късмет в “”, знаех че няма как нещата да станат бързо, лесно и вкусно, защото никога досега не е ставало така.

Котешките ми терзания продължават и с друг стрес на 30 годишните (почти), ще имам ли някога собствено жилище? Ние сме симпатична млада двойка, която обаче някак не може да си представи да има кредит от 200 000 лв. за просто една кутия. Как изобщо младите хора си купуват жилища? Особено ако нямат богати родители или не наследят имения и бизнеси на родата си? Понякога си мисля, че другите хора нямат такива проблеми, защото останахме сред малкото ни приятели, които продължаваме да живеем на квартира.

Добре, че е Мария да каже ела да те снимам и да ми оправи настроението за дни напред. Да ми хареса роклята, да ме заведе на прекрасна зелена поляна цялата обляна в пеперуди. Ама много пеперуди. Единственото, от което имаме нужда в живота са хора. 🙂

Накратко, защо ме няма? Because, you know – life. Прекомерно мислене и премисляне на живота и бъдещето ме тласкат в друга посока и притъпяват суетата ми да се харесам на хората.

btw последно 😀 Четох в някакъв блог колко голяма отговорност носели блогърките към читателите си. Как трябвало да пускаме редовно постове и бла бла. Колко отговорна “работа” било това да ходиш да се снимаш и да напишеш няколко поста, разбираш ли. Празни приказки. Та, исках да кажа, отговорна работа е да си жена пилот, архитект, лекар? Да имаш ПМС във въздуха и да кажеш “Хюстън, отваряй прозереца, че имам горещи вълни!”. Отговорност е да не рекламираш хапчета за отслабване, а да имаш претенции, че си модна блогърка. Не, че нещо ама принципи и други такива думи има. Пък и историята помни и такива постове. Както казват моите приятелки #НитоДенБезХейт.

Снимките са дело на талантливалата Мария Жекова.

Роклята ми е от Stones&Tiffany, пухени чехли (според моите приятелки – грозни) са от Zara, а тази кокетна шапка е на Pieces от  Fashion Days.