Love Story

Дълго време се чудех дали да си разкажа любовните драми, вълнения и развръзка на сагата ми с Ицо. Аз като цяло съм много приятен, забавен и комуникативен човек, но вътрешно си знам, че съм абсолютен интроверт. Притеснвят ме нови запознанства, места, компании и много трудно създавам нови приятелства. На всичкото отгоре, съм крайно лоялна като приятелка, така че това ми създава проблеми с оглед на това, че ставам (може би) малко досадна. Най-трайните приятелства, които имам са с майка ми, Ицо и няколко много близки приятели/ки от детството и първите години на студентските години. Не мога дори да кажа, че съм истински блогър, защото “блогърските” събирания крайно ме натоварват и ме карат да се чувствам не на мястото си. Не е заради хората, аз съм проблемът.

Първата ни снимка заедно. Тук още не сме се гаджосали. 

Същото е и с връзките. Никога съм нямала дълга връзка, освен тази с Ицо, която е първата и последната. Мъжете винаги са били крайно нелоялни, надменни и студени с мен и в повечето случаи не съм се чувствала добре в комапнията им. За капак, никога не съм изглеждала УАУ мадама, че някой да е твърде пристрастен към мен и да подхрани поне малко егото ми. Минах всички етикети от мис пиги до кифла казано с онзи негативен оттенък. Това е малко интро на моя любовен живот, но всъщност преспокойно мога да напиша книга, в която да опиша тази сборна касетка от случки и мемоари. Първата ми среща с Ицо датира от 6-ти клас в парка в Силистра, от където сме и двамата. За мое нещастие, той се целува с всички мои приялки с изключение на мен. Той и до днес шеговито си казва “Ми, биба ти не изглеждаше добре”. Според мен не, че не изглеждах толкова добре, колкото пубертетските ми комплекси бяха ударили тавана, което продължи… повече от 10год. После сме срещали в гимназията почти всеки ден, но той си имаше друга връзка, а аз както си казах си имах комплексите. След като завършихме, не съм поддържала почти никаква връзка с никой от училище. Аз бях единствената, която по него време учеше в НБУ и се бях метнала много сериозно в Софийския нощен живот. То бяха купони, Ялта, едни фрапантни тоалети и гримове. По него време много подражавах на Вероника Вапирова. Някой помни ли я тази жена? Ходех със зелен панталон и ярко розови сенки. Като цяло мисля, че този период (дори и тъмен) си беше много градивен за мен. После завърших и изпаднах в огромна дупка. Веднага започнах стаж във viewsofia, за който също не съжалявам, но можех да го пропусна. Можеше първият ми стаж да е в малко по-лоялна работна атмосфера, но и това се случи с времето. Та, аз бях тъжна, дебела, безработна, много руса и в тежка депресия. Парите ми свършваха, нямаше кой да ми дава, тъй като моите родители не са много богати. Ходих на терапевт, защото лежах по цели седмици вкъщи и хапвах Нутела. Усетих, че имам проблем, когато тежах почти 80кг. и не приличах на себе си. В този период се появи Ицо и всичко придоби нов смисъл. Преследвах го месеци на ред. 🙂 Беше ми станало фикс идея и се опитвах всячески да му покажа, че този път няма да сбърка ако избере мен. Толкова много исках да съм с него, че нищо друго нямаше смисъл.

Пърата ни вечеря. Аз живеех сама и ползвах микровълновата за шкаф, където складирах списания.

Една година заедно. (2013)

И да, нищо не е розово. По цял спрягам думи като: търпение и компромиси. Понякога адски се ядосвам, когато той забравя почти всичко. Това направи ли? Не. Онова направи ли? Не. Закъснява, забравя и понякога е страшно отнесен и това ме п-о-б-ъ-р-к-в-а. Но той е личност и аз съм такава. Аз имам ОКР и имам маниакални състояния на тема чистота. Когато най-близките ми приятели идват в нас ме питат дали могат да пипнат еди си кое. Правя основни почиствания не ежесезонно, а ежемесечно. Няма точка в апартамента, през която да не съм минала. Дали е лесно да се живее с човек като мен? Най-вероятно не. Дали готвя? Неее…, но дали понякога ме няма по половин ден, защото ходя на всяяякакви процедури? Дааа…

С Ицо минахме през всякакъв тип драми. Различните ни етноси, семейства, разбирания, съжителство, падане, ставане, изкачване. Отслабнах 15кг. с неговата помощ, върнах си самочувствието, той ми помогна да си направя блог, да казвам името си малко по-уверено. Не искам да драматизирам, но след всички асоциации с името ми, които съм чувала през годините, включително и шпек, беше много трудно да се отпусна и да кажа името си с ясен и разбираем тон. Спрях да се срамувам от това, което съм. Да, аз съм туркиня и в това няма нищо лошо. Знам още един език, познавам добре още една култура, чета повече книги, защото чета и турските автори, които не превеждат, имат много интересни инфлуенсъри, кухня и седмица на модата. Имам готини приятели от Турция, някои от тях са журналисти, други живеят в Ню Йорк, а трети работят в галерии. Имам широк и богат мироглед.

Баланс и любов са достатъчни. 🙂 Всичко останало е измислено от Кобилкина и други коучове, шарлатани и терапевти без диплома. Това последното го казвам, защото съм дипломиран психолог. Без претенции, но имам колеги, които не завършиха, а практикуват, лекуват, терапевтират. Проверявайте и се информирайте.