Next to the theather

Ходя пеша до работа и качвам килограми. Пускам пералнята и боядисвам любимите дънки на Ицо. Мисля си, че някой аутфит е супер готин, обличам го и излизам. После отивам на работа, поглеждам се и не се харесвам и цял ден мисля колко зле съм се облечена. По-често поръчвам храна, но когато готвя е толкова вкусно, че свършва за един ден (тук някъде се корени и проблема с качването на кг). Аз съм крайно неперфектна и ми харесва. Не се съревновам с никой, харесвам си блога. Не държа да ме канят по събития, а още по-малко държа да ми изпащат да тествам някакви неща. Този блог беше за да се свържа с хората, защото аз съм много приятна, но нямам много приятели. И знаете ли, краният резултат е просто прекрасен, а дори това не е краят, а само началото. Пишат ми толкова хубави хора, че усещам енергията им дори през екран. Запознах се със страхотни същества. Искам още. 🙂

А този аутфит е от онези, за които не съжалявам в средата не деня. Просто си е хубав.

I am wearing: sweater from Wiya Knitwear, Zara bag and skirt from a turkish bazaar.