Viva la trench

Преди 2-3 години си бях казала, че трябва да имам тренч (шлифер) на всяка цена, но много исках да е такъв, който да е завинаги. В оборотите на днешния свят да имаш дреха, която планираш да носиш до края на дните си е странно, но наистина вярвам, че не е нужно да си купуваме тренч всяка година с оглед на това, че се носи не повече от 10-20 дни в годината. Ако го нося 20 год. по 20 дни са 400 дни – има няма една година от живота ни. Този тренч е на френския бранд Zapa Paris и го нося четвърти сезон. Единственият проблем е, че когато го взех бях по-дебела и сега ми е леко голям, но няма проблем темповете, с които ям банички от Хлебар скоро ще наваксам в обема.

А защо шлифер на всяка цена? Не знам дали знаете, но съм дипломиран психолог. Не планирам да го работя, но е факт, че една диплома събира прах в нас (до една друга от УНСС, която и компанира в прахта). Огромна част от ежедневието ми минава в анализиране на хора и ситуации. Вярвам, че има такова нещо като “работна униформа”, така че ми се струва, че шлиферът е нещо, което се вписва добре в моите разбирания за офисно тоалетче. Разсъждавам за това, което е окей да се носи на работа в офис, защото съм допускала грешки при избора на дрехи в старата си работа. И да, признавам си ходила съм на работа по къса пола, риза тип crop top и ботуш над коляното. Сега съм много по-притеснителна и консервативна в избора си на облекло. Майка ми редовно ми прави забележка, че съм прекалено притеснителна за млада дама, а за Ицо изобщо няма да обяснявам. Все се чудя как да съм достатъчно секси за гаджето си, да избегна зяпачи в градския транспорт, да е подходящ аутфит за работа, а защо не и за след работа. Защото честно момичета, имам предразсъдъци и дълбоките деколетета по срещи ме карат да се чувствам некомфротно. Така, че се опитвам да търся баланс в избора си на тоалет за работа и тренчът върши чудна работа, но това в никакъв случай не значи, че понякога не можете да ме видите в потресаващ аутфит. Изпадам в крайност от прекалено наконтена, до несресана, без грим и комбинация от бяло, розово, синьо, черни кубинки и шарена раница. И все си повтарям, че ако бях шеф на банка, евродепутатка или Кейт Мидълтън, щях да съм по-прилежна към себе си, но след като не взимам 10 000 евро заплата, ще продължавам да експериментирам с външния си вид и работното облекло – униформа. 🙂