Нека ви кажа нещо за мен, което мисля, че не съм споделяла – ненавиждах хората, които имат сериозни връзки. В гимназията ме дразнеха адски много двойки, които се провлачваха с години. За мен беше пълна загуба на време, но въпреки това всеки, който ми е бил гадже преди Ицо (било то и за по месец), се усещаше като любовта на живота ми. Мислех си, че годините дават една наивност, но истината е, че всеки следващ мъж може да ни даде усещането за „да, това е човекът“, независимо от възрастта. Истината е, че в 95% от случаите – това е пълна лъжа и заблуда. Знаете много за Ицо, но нека ви разкажа малко за преди него. Преди да започна искам да уточня нещо, всеки x, блокиране на телефон, unfollow, unfriend може да ви приближи 5 стъпки по-близо до човека, който няма да има нужда да игнорирате. Казвам го от опит.
Ще разкажа за няколко мои бивши гаджета, с които уточнявам, че съм имала връзки, но не супер дълги. Казах ви, тази работа не беше за мен по него време, но за съжаление после ги преследвах нездравословно дълго из социалните мрежи, за да се убедя, че са нещастни. О да, не дай си боже новата му е по-готина или той е по-щастлив. Може да звучи незряло, но така или иначе съм в 10 годишна връзка, така че тези размисли и страсти датират от преди 23-тата ми годишнина.
В инстаграм ми беше излязло име на Ипек Кобилкина. В следващите редове доказвам това твърдение и защитавам титлата на руската маман на връзките (джиджи-биджи).

  • На 20 съм. Отивам на море, за което преди това съм гладувала 20 дни и съм карала на БЕЗАЛКОХОЛНО ОТ ГРЕЙПФРУТ. Не, моля ви, никога не правете това вкъщи, но това беше диета, която майка ми беше намерила. Чак намерила, чак пък диета… просто купувахме от силистренската содаджийница нещо дербиподобно с вкус на грейпфрут. Отивам с цял арсенал дрехи, защото момче, което харесвам от април, с което се бях запознала в Турция ще е там. Да, тъй като съм bilingual играех на два фронта – България и Турция. Държах вратата за емиграция отворена, че човек знае ли. Минават няколко дни в пълния вихър докато един ден не му казвам, че искам да се кача на парашут. Ако ме познавате, то със сигурност знаете, че аз не съм екстремна личност. На мен ми става лошо в кола…, а пък парашут? Ям една диня и се качвам с една моя приятелка. Казвам му да ме чака на брега и да снима. Сакън, ако нямам снимки, годината може да е 2007-ма, но аз вече имам фейсбук. Качваме се с моята приятелка, но се оказва, че има една подробност – има много хора и ние трябва да чакаме на една лодка докато дойде нашият ред. Един вид ни пускаха от лодката във въздуха. Всичко супер, но се оказва, че имам морска болест. Минават 40 мин аз вече съм бледа като платно. Най-накрая идва нашият ред, когато аз вече съм в безсъзнание. Обясняват ми, че трябва да сложим въжетата някъде под дупето, за да застанем в седнала позиция. Пускат ме във въздуха и аз просто висвам като бебе в памерс, което идва с щъркел. Моята приятелка плаче от смях (седнала, разбира се), а аз просто си вися в безсъзнание и в един момент започвам да повръщам розово (заради динята). Казвам ѝ да маха на тези отдолу да ни свалят… маха им и те ѝ махат. Общо взето си мислят, че се радваме… Отказвам се и чакам агонията да свърши. Смъкват ни и лягам в лодката, стигаме до брега и моята приятелка започва да вика: „Джем, Джем, ела да помогнеш да свалим Ипси, много е зле“. Той чул/недочул (по-скоро нищо не е чул освен името си), вади фотоапарата и продължава да снима. Гледам с половин око и решавам просто да се претъркуля няколко пъти и да падна във водата. Така и правя. Някак с този тип поддържах отношения години наред и понеже срещите ни бяха от ваканция на ваканция, аз отчаяно го „столквах“ из социалните мрежи, за да си тровя излишно живота. Един ден видях, че се е сгодил и оплешивял.
    натискам #unfollowmyex / #followmyself и продължавам да следвам себе си, за да се доближа още повече до правилната дестинация.
  • На 22 съм. Вкарала съм се в най-токсичната връзка, която пак поддържам от разстояние. По едно време бях кралица на тези връзки. Хем бях във връзка, хем половината от времето си бях сама в нас. Това ми създаваше илюзорното усещане, че съм в „сериозна връзка“. Сигурна съм, че има двойки, които успяват да се съхранят и на няколко полета разстояние един от друг, обаче това се случва, когато човекът си струва усилието, тетриса и чакането. В случая „моят човек“ грам не беше моят. Доказвам го в следващите редове. Имам рожден ден, безработна съм, нашите ми дават пари, за да отпразнувам грандиозно този повод, а и гаджето ще идва на гости. Идва този господин и се настанява в квартирата ми. Забравих да кажа, че цъфна с празни ръце, а по това време, в което аз бях безработна – той не просто не беше, но работеше в американска компания. Става 20:00 ч. и отиваме да празнуваме рд-то ми в пияно бар. Честно, защо ходехме по пияно барове? 😀 Някой да ми обясни после. Поканила съм 15 човека, с които вече не поддържам връзка, но трябва да направим отделна тема и за някои приятелства, които спокойно можете да пусне на свобода (#unfollow). Той ми казва, че ще дойдат две негови приятелки. ПРИЯТЕЛКИ? Момичета? Женски пол, множествено число. Викам си колко зле може да бъде? Е, можело. ЧРД, Ипси. Идват тези девойки и той се залепя за тях. Става 03:00, 04:00…, те са там, той също. Предлагам да си ходим, но той ми казва, че ще остане с тях и ще се прибере по-късно. Ако преди 11 години, ноември месец сте видели момиче с дюнер и литър уиски на дюнерите на Красно село – аз бях. Момчето се прибра след 2 дни. Само го изчаках да си тръгне, за да се наплача хубаво и да си кажа край. Обаче, токсичните гаджета са характерни с това, че после започват периодично да се прокрадват във фийда ви, да ви пращат покани за приятелство и смс-и, за да ви кажат, че им липсвате. Най-важното е веднъж да не им се вържете, защото всяко следващо НЕ става по-лесно. Този беше толкова нахален, че преди 2-3 години ме беше намерил в LinkedIn. Изпратих му снимка на брачната си халка.
    натискам #unfollowmyex / #followmyself и продължавам да следвам себе си, за да се доближа още повече до правилната дестинация само след година.
  • Как да разбереш кога можеш едновременно да следваш себе си още някого?
    Идва с гръм и трясък и е хубаво. Пеперудено е, но без излишен целофан. Любовно е, но не токсично. Трудно е, но дори не ти минава през главата да се откажеш. Ще ядете шоколадови яйца в 03:00 ч., но докато се смеете и гледате стари филми с Луи дьо фюнес, а не защото чакаш сам/а, ще си пазите стари чатове, ще ядете по един хот дог в ИКЕА, докато си купувате първата масачка десетолевка (май вече е 20 лв. ама инфлация) за първата ви обща квартира. Ще бъдете бедни, богати, безработни и много влюбени. Ще се усеща леко, но също така отговорно. Ще започнете работа и ще се чакате все едно не сте се виждали от 1 година. Ще си купувате чадъри, лимонади и ще гледате първото световно като двойка и като за световно. Всчико ще има първи път… и ще е като за първи път. И ще следваш още някого… +1
    Но винаги първо СЕБЕ СИ!
    <3
  • Текстът се случва с любезното съдействие на Fashion Days, които ме предизвикаха да разкажа колко пъти трябваше да натисна бутона Unfollow докато я докарам до финалната цел.